Зоват президента да наложи вето на „средната скорост“

Това обявяват от Института за пътна безопасност и призоваха президентът Румен Радев да им наложи вето и да ги върне на депутати да ги поправят.

Над 100-те поправки на ЗДвП трябва да влязат в сила 1 месец след датата на публикуването им в „Държавен вестник“, като една част от тях са отложени за 6 месеца, а други – за 9 месеца. Ако има президентско вето, обнародването на промените ще се отложи.

Днес от Института за пътна безопасност заявяват:

„Последните промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приети от Народното събрание, не са реформа, а опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани. Вместо да решат натрупаните с години проблеми, тези текстове създават нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията“.

Според Института разпоредбите за засичане на „средна скорост“ от камери на тол системата или на общините са съзнателно недописани и създават огромна правна несигурност. Законът не казва кой и как ще определя участъците, в които се засича средна скорост, как ще бъдат обозначавани те, за да знаят водачите, че са в зона за контрол. Не се знае също как ще се изчислява допустимата средна скорост, ако в участъка има няколко различни ограничения (например 90 км/ч, после 60 км/ч заради ремонт, после пак 90 км/ч).

"Ако президентът наложи вето – ще паднат маските

Ако президентът упражни правото си на вето върху промените в Закона за движението по пътищата, ще стане нещо ценно – ще се идентифицират ясно лобистите на политическото статукво. Очаквано, ще се активира старата мантра: „Който е против закона – иска смърт по пътищата.“ Този морален шантаж ще заработи на пълни обороти.

Водещи политически партии безскрупулно създават и отглеждат „неправителствени експерти“, чиято основна роля е да прикриват лобизма, некомпетентността и институционалното безхаберие в управлението на транспорта. От тези „експерти“ никога няма да чуете думата корупция. Но ще ги чуете да ни атакуват – мен и организацията, която представлявам – с плам и ожесточение.

Според тях, разобличаването на зле написаните закони, лобистките интереси и бездействието в системата е равносилно на това да си „против живота“. За тях, да искаш оставки и да обвиняваш правителства – независимо кои са – е неприемливо. Но това е нашият ангажимент – да бъдем коректив, докато ни има.

Не изпитваме вина, че след нашите действия политиците се коригират и замислят. Това е смисълът на гражданското общество – да вади на светло проблемите, дори с цената на атаки. Да си НПО не значи да си мълчалив съучастник в корупцията. Означава да действаш – дори когато властта предпочита тишина".