Сметната палата ще извърши одит на тема „Осигуряване на достъп до питейна вода на населението в условия на засушаване“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2025г., заложен в Програмата за одитната дейност на институцията за 2025 г. Одитирани организации ще бъдат две министерства - на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и на околната среда и водите (МОСВ), както и общини.
Като причини за планиране на одита Сметната палата посочва няколко установени проблема:
1. 4,5% от населението на воден режим
2. Питейната вода у нас намалява
3. Язовирите за питейни нужди запълнени на 68%
4. Хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и уран във водата
5. 60% загуби по мрежата
Водоснабдителните услуги като цяло отговарят на стандартите, но загубите на вода са много високи (60%) и поддръжката на водоснабдителните системи и съоръжения е недостатъчна.
6. Тръбите са на средна възраст 36 години
Тръбите на водопреносната система са на средна възраст 36 години, а над 50% от водата е „неносеща приходи“. Това се посочва в анализите към НИП и към Стратегията на Програма „Околна среда“ (ПОС) 2021-2027.
7. Между 325 и 400 млн. евро годишно са нужни за рехабилитация
8. Подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от предвиденото
Очакван принос от одита
С изпълнението на одита ще се анализира и оцени:
- доколко политиката в областта на водите, в частност за осигуряване на устойчив и балансиран достъп до води за питейни нужди, се изпълнява съобразно заложените приоритети;
- доколко са предприети ефективни действия за инвестиране във водоснабдителните системи и съоръжения;
Одитният екип ще изследва как се управляват водните ресурси за питейни нужди, какви са дейностите за подобряване на качеството на услугите по водоснабдяване, какви са рисковете в условия на засушаване и какви мерки се предприемат за гарантиране на устойчиво управление на водите. Ще се обърне внимание и на предприетите действия за ограничаване на загубите на вода и включването на допълнителни водоизточници.
Въпреки че системите за централно водоснабдяване покриват 99,4 на сто от населението, ВиК операторите отчитат, че на режим са 297 населени места, а според данните на Асоциацията на природните паркове в 458 градове и села у нас има часове и дни на безводие. По данни на НСИ за периода 2010-2020 г. относителният дял на населението с режим на водоснабдяване расте - от 1 на сто до 3,9 на сто, а за 2023 г. е 4,5 на сто.
Водните ресурси намаляват, освен това са неравномерно разпределени на територията на страната. През 2019 г. наличните възобновяеми пресни водни ресурси се оценяват на приблизително 85 млн. куб. метра, което е с 15% по-малко спрямо средния обем за периода 1981-2019 г. (над 100 млн. куб. м). Според доклада за опазване на околната среда за 2021 г., недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, промишлени производства, използващи много вода, съчетани със специфични природо-географски особености.
Министерството на околната среда и водите управлява използването на водите на комплексните и значими язовири в страната - 52 на брой, от които 14 - за питейно-битово водоснабдяване, водохранилищата, прилежащите съоръжения и събирателните им деривации. Тези 14 комплексни язовира, към част от които работят ВЕЦ, са запълнени на около 68 % от общия обем. Към септември 2024 г., по данни на МОСВ, няма въведен воден режим в населените места, които се водоснабдяват от комплексните язовири. Но тенденцията за намаляване на притока се наблюдава вече трета поредна година (от 2022 г.). В началото на 2024 г. МОСВ информира с писма и в работни срещи МРРБ, „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, ВиК операторите, Министерство на земеделието и храните и „Напоителни системи“ ЕАД за ниското ниво на запълване на част от язовирите и необходимостта от предприемането на своевременни действия за приоритетно осигуряване на питейно–битовото водоснабдяване на населението и нуждите на земеделието.
Макар че качеството на доставяната питейна вода е в съответствие с изискванията на 98.7%, анализите към Националния инвестиционен план за ВиК (НИП) сочат, че продължават да се наблюдават отклонения по редица индикатори, като съдържание във водата на хром, манган, магнезий, желязо и др. Установени са отклонения по показател нитрати в около 309 предимно малки зони на водоснабдяване, предимно в райони с развито земеделие и животновъдство. Други отклонения с по-малък териториален обхват са за съдържание на хром и естествен уран.
Според оценка на Световната банка, заради дела на амортизираната водоснабдителна мрежа необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на тръбите са между 325 и 400 млн. евро годишно, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро.
7,3 млрд. лева са необходимите средства за постигане на качество на питейните води в съответствие с Директива 98/83/ЕО на ЕС от ноември 1998 година. 3,5 млрд. лв. от тях са за населени места с над 10 000 жители, 1,6 млрд. лв. - за населени места между 2 000 и 10 000 жители и 2,2 млрд. лв. - за малки населени места (с между 50 и 2 000 жители). Реално направените инвестиции във водоснабдяване обаче са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от необходимото.
- дали извършваните анализи и оценки на потребностите са преразглеждани спрямо настъпилите промени по отношение на климата и засушаването, включително с анализи по региони и населени места, дали разходваните средства за инвестиции са обосновани, адекватни и обвързани с настоящата ситуация в страната и други.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)