)
Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните.
Това сочат данните от мащабно проучване на екип на Клиниката по кардиология в „Пирогов“.
През последното десетилетие пироговските специалисти провеждат научно изследване за връзката между денонощните температури колебания и сърдечните заболявания.
В рамките му анализират над 7400 случая на остър коронарен синдром.
Мащабно изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето. От десетгодишно научно изследване на Клиниката по кардиология към УМБАЛСМ“ Н.И. Пиргов става ясно, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти - значително повече от ефекта на дневните жеги.
Това, липсата на нощно охлаждане, се оказва критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве.Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).
Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености - докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).Тези сериозни открития на екипа на Клиниката по кардиология, налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва началникът на Отделението по инвазивна кардиология в "Пирогов" д-р Иван Мартинов. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.Екипът разглежда още „Градският топлинен остров“ (на англ. Urban Heat Island – UHI) е ключов феномен, който обяснява защо градовете, включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата.
Какво представлява “градският топлинен остров”?
Последвайте канала на
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)