Това е един от най-фрапиращите примери за разликата в заплащането между корпоративните ръководители и обикновените служители в американския бизнес сектор.
Никол, който заема поста в Starbucks от септември 2024 г., е получил над 97,8 млн. долара като общо възнаграждение за годината. За сравнение, типичен служител в компанията е спечелил под 15 хил. долара. Или, както посочва докладът с доза ирония:
„Средностатистическият служител в Starbucks би трябвало да е започнал работа през 4643 г. пр.н.е. (по време на каменната епоха!), за да изкара сумата, която изпълнителният директор получава само за 2024 г.“
По данни от същия анализ, главните изпълнителни директори в индекса S&P 500 ще получат средна данъчна отстъпка от 489 118 долара – или 639 пъти повече от тази на средния американски работник.
„Корпоративните директори прибират милиони, а сега ще получат допълнителни облекчения благодарение на новите данъчни политики“, казва Фред Редмънд, секретар-касиер на AFL-CIO.
„Това се случва на фона на съкращения в сфери като здравеопазване, хранителна помощ и федерални програми, от които зависят стотици хиляди работни места.“
Неравенството със сигурност не е новост. Но когато разликата в заплащането достига числото 6666, въпросите стават не само етични, но и икономически. И остават отворени – не само за борда на директорите, но и за обществото като цяло.
29 май 2018 г. в 20:54 ч.
Заплатата на главния изпълнителен директор на Starbucks, Брайън Никол, е била 6666 пъти по-висока от тази на средностатистическия служител на компанията през 2024 г., според нов доклад на най-голямата федерация на синдикатите в САЩ – AFL-CIO, цитиран от The Guardian.
Според AFL-CIO, съотношението между възнаграждението на CEO и заплатата на работещите в компаниите от индекса S&P 500 се е повишило от 268 към 1 през 2023 г. до 285 към 1 през 2024 г. За една година възнаграждението на изпълнителните директори е нараснало средно със 7%, или с 1,24 млн. долара.
Докладът се появява на фона на оживен дебат в САЩ около темите за икономическо неравенство и данъчна политика. Според Института за данъчна и икономическа политика (ITEP), новият reconciliation bill, приет през 2025 г., ще доведе до данъчни облекчения на стойност 1,02 трилиона долара за най-богатия 1% от американските домакинства в рамките на десетилетие, пише Profit.bg.
Иронията не убягва на анализаторите: Доналд Тръмп започва първата си президентска кампания с остри критики към прекомерното възнаграждение на CEO-тата и обещания за по-високо данъчно облагане за корпоративния елит. Днес обаче политиката му се възприема от критиците като по-благосклонна към висшия мениджмънт.
В същото време социалното напрежение около богатството и неговото разпределение остава. Само в Силициевата долина, например, девет домакинства вече контролират 15% от общото богатство, показва отделен анализ – ясен индикатор за нарастваща концентрация.
)
)