Здравна комисия прие три законопроекта за специализантите

Гласувалите за законопроекта, внесен от „Величие“, бяха петима, 12 гласуваха „въздържал се“, нямаше „против“.

Парламентарната комисия по здравеопазване прие на първо гласуване законопроектите за промени в Закона за лечебните заведения, предложени от „Продължаваме промяната - Демократична България“, от „Възраждане“ и от ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“ и „Има такъв народ“. Законопроектът на „Величие“ не беше приет. Законопроектите са свързани със заплащането на труда на лекари и професионалисти по здравни грижи.

Законопроектът на „Продължаваме промяната - Демократична България“ беше подкрепен от 15 членове на комисията, нямаше „против“, а двама гласуваха „въздържал се“. Законопроектът, предложен от „Възраждане“, беше подкрепен от 15 народни представители, двама гласуваха „против“, нямаше гласували „въздържал се“. За законопроекта, внесен от ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“ и „Има такъв народ“, гласуваха 10, двама бяха „против“, а петима гласуваха „въздържал се“.

Предвид ситуацията с приетите на първо четене три законопроекта и ако се стигне до същото в пленарна зала, ако се приемат до края на седмицата, ще трябва да направим ново заседание на комисията, да обединим приетите законопроекти на първо четене в общ, след това той да бъде изчетен от парламентарната трибуна, каза председателят на комисията проф. Костадин Ангелов. Извънредно заседание на комисията можем да свикаме в понеделник или вторник, общият законопроект ще бъде изчетен от парламентарната трибуна най-рано в сряда. След това можем да съкратим срока на три дни, които изтичат в началото на август и няма да можем да го приемем до края на юли, каза още той.

До края на септември да бъде приет общ законопроект, тъй като действието на всички евентуално приети законодателни текстове за трудовите възнаграждения като норма ще стартира от 1 януари 2026 г., каза проф. Ангелов в отговор на въпрос кога е възможно да бъде приет в пленарната зала общ законопроект.

На заседанието присъстваха и членове на Инициативния комитет „Бъдеще в България“, които представляват протестиращите студенти по медицина и лекари специализанти. Преди дни те протестираха с искане за достойни възнаграждения, подобряване на условията на труд и прозрачност в конкурсите за специализация.

Изпратихме официално становище до комисията по здравеопазване, което в някаква степен се припокрива с направените предложения, но има едно предложение за законова промяна, което обвързва заплатите ни с Колективния трудов договор (КТД), но преди 10 дни сме казали, че не сме съгласни, каза пред журналисти преди заседанието на комисията Калина Божилова от Инициативния комитет (ИК). Запитана какво ще последва от страна на протестиращите, ако здравната комисия гласува предложението, обвързващо заплащането на медиците с КТД, Божилова отново потвърди исканията на ИК за минимална основна заплата за лекар без специалност 150% от средната брутна работна заплата за страната.

Няма да подкрепим никое друго предложение, допълни тя. Имаме протестна готовност и вероятно ще продължим с протестите, каза Василена Киара Димитрова на въпрос за евентуално приемане на предложението, направено от ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“.

От „Продължаваме промяната“ предлагат в законопроекта си основните месечни заплати на лекар без специалност и на магистър-фармацевт без специалност, работещи в болница или в комплексен онкологичен център, на които повече от 50% от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), да са не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт. Предложението за основните възнаграждения за медицински сестри и сродните специалисти е да не са по-малко от 125% от средната брутна заплата за страната през последните 12 месеца. Вносителите предлагат да има и допълнителни възнаграждения за продължаващо обучение и придобита квалификация, както и допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което е не по-малко от 0,5% от размера на минималната работна заплата за съответната година, за всеки отработен час или част от него.

От „Възраждане“ предлагат основното месечно трудово възнаграждение на лекар без специалност и на магистър-фармацевт без специалност да бъде не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната, която се определя на база последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година съгласно публикуваните официални данни на Националния статистически институт. Основното месечно трудово възнаграждение на медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти и помощник-фармацевтите, които упражняват дейност на територията на лечебните заведения, да бъде не по-малко от 140% от средната брутна работна заплата за страната, която се определя на база последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, пише още в проекта.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“ предвижда трудовите възнаграждения на персонала в болниците, които се финансират със средства от бюджета на НЗОК и/или от държавния бюджет, да се определят при спазване на следните минимални изисквания - основно месечно трудово възнаграждение по категории персонал съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите, което е не по-малко от предвиденото в действащия КТД по чл. 51б от Кодекса на труда, а при липса на сключен КТД, по буква „а" - не по-малко от предвиденото в последния сключен КТД, увеличено с процентното увеличение на средната брутна работна заплата за страната за периода от крайната дата на действието му до датата на определянето на основно месечно трудово възнаграждението, изчислено въз основа на публикувани официални данни на Националния статистически институт.

В законопроекта на „Величие“, който членовете на здравната комисия не приеха, бе предложено началната заплата на лекар да бъде в нетен размер от шест хиляди лв., на професионалисти по здравни грижи, работещи в лечебни заведения да бъде в нетен размер четири хиляди лв., а на санитарите и на помощния персонал - 1500 лв. Предоставяне на целево финансиране от държавата за специализацията на лекарите, обвързано с потребностите по отделните медицински специалности, също се предлагаше с предложенията за законови промени.

Министерството на здравеопазването подкрепя всички действия, насочени към повишаване на трудовите възнаграждения на заетите с медицинска дейност, каза пред журналисти след заседанието министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов. Ние поставяме въпроса в два аспекта – да не се получат диспропорции в заплащането на отделните категории в здравната система, както и то да бъде справедливо, каза още той. Становище на подкрепа от страна на Министерството на здравеопазването беше положително само за законопроекта, предложен от ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“. Трябва да бъдем реалисти и да не правим политика чрез цифри, трябва действие, каза министър Кирилов в отговор на въпрос дали само този законопроект е достатъчен.