Популациите на пчелите в Белгия се свиват с 22,5% през зимата, тъй като глобалните заплахи се увеличават

Резултатите са част от притеснителната тенденция, която се наблюдава вече повече от 10 години, за висока смъртност на пчелите в Белгия. През 2024 г. средните загуби възлизат на 22,3%, в сравнение със 17% за 2023 г.

Регионалните различия са рязко изразени. Брюксел, дом на най-малката популация на пчели в Белгия, е регистрирал най-високи загуби - 44%, докато Фламандски Брабант е отчел най-ниската смъртност - само 7,9%.

Нововъзникващи заплахи

Докладът „Нововъзникващи заплахи и възможности за запазване на опрашителите“, изтъква 12 риска за опрашителите, които са формулирани от международен колектив от изследователи.

Популацията на медоносни пчели в Белгия е намаляла с 22,5 процента през последната зима, затвърждавайки трайните опасения, свързани с тази тенденция както в Белгия, така и по света, предава белгийската новинарска агенция Белга, цитирани от БТА.

Данните са резултат от проучване от Катедрата „Долината на медоносните пчели“ към Гентския университет, в партньорство с изследователските институти Валонски селскостопански изследователски център (CRA-W) и Център за изследвания и информация по пчеларство (CARI).

В рамките на изследването са анкетирани 710 пчелари, които съобщават, че са изгубили 1 679 пчелни колонии. Докато 10% смъртност през зимата е смятана за нормална, тазгодишните цифри са значително по-високи, макар и не невиждани, според думите на Елен Данелс от Гентския университет.

Предполагаемите причини са две. Едната е паразитната болест по пчелите вароатоза, която продължава да се разпространява сред кошерите, което ги прави уязвими към други фактори. Близо половината от анкетираните пчелари заявяват, че са използвали оксалова киселина, в опит да се борят със заразата.

Друго притеснение е растящото присъствие на инвазивните азиатски стършели, които се хранят с пчели. Макар и връзката им с високата зимна смъртност да остава недоказана, близо 10 процента от пчеларите съобщават, че са откривали празни кошери в резултат на нападение от стършели, опасявайки се заплахата може да бъде още по-сериозна през пролетта.

Тези национални тенденции отразяват глобална криза с пчелите. Те са изправени пред добре документирани заплахи от загуба на местообитания, пестициди, изменение на климата и болести. Ново изследване, публикувано от международната научна инициатива „Бий:уайлд“ (Bee:wild), обаче предупреждава, че нововъзникващите опасности, включително война, замърсяване с микропластмаси и изкуствена светлина, ускоряват този спад.

Тези заплахи включват разбиването на земеделието в резултат на въоръжени конфликти, микропластики, проникващи в кошерите, светлинното замърсяване намалява опрашването през нощта с над 60%, а остатъците от антибиотици променят поведението на пчелите. Други стресови фактори за тях са замърсяването на въздуха, използването на коктейли от пестициди и все по-сериозните горски пожари.

Тъй като близо 90% от видовете цъфтящи растения и над 75% от световните хранителни култури зависят от опрашители като пчели, пеперуди, молци, птици и прилепи, докладът подчертава необходимостта от незабавни, основани на доказателства действия за спиране на техния упадък и за запазване на стабилността на екосистемата.