Картели, олигополи и монополи са изначалния източник на спекулата, смята Богомил Николов

По думите му по-важен е въпросът можем ли свободно да сравняваме цените, така че да избираме информирано?

И даде пример с цената на масло, която в един магазин може да е 7 лева, а в друг - по-ниска. Но тъй като хората не разполагат с много време да обикалят по всички вериги - те избират най-близкото до тях място за пазаруване.

"Това може да се избегне и в Турция вече създадоха сайт, в който буквално за 5 минути потребителят може да си направи една пазарска кошница и да сравни едни и същи продукти във възможните магазини и търговци", обясни той. 

Пазарната икономика предполага равновесие между търсене и предлагане. Ако в България сме "напрегнати", то е, защото като потребители усещаме, че има нещо, което не функционира добре в пазарната ни икономика. И това са всички онези непозволени неконкурентни практики, които се развиват у нас - картели, олигополи, а някъде дори монополи. Само че вместо да говорим конкретно за тях и вместо години наред да се опитваме да ги ограничаваме, мислим как да ограничим цените, което смятам, че ще ни заведе в задънена улица. Това коментира в студиото на „Събуди се” Богомил Николов от "Активни потребители".

И беше категоричен, че подобно нещо е много по-добро и с много по-добър ефект върху цените на пазара, отколкото административното определяне на цени. "Промоциите ги виждаме. Веригите правят всичко възможно си ги публикуват. Но те раждат едно друго негативно явление. Даден търговец ви привлича с няколко атрактивни цени. И, когато видите брошурата си казвате, че може да пазарувате изгодно. Но, когато отидете на касата - в количката ви има няколко стоки от промоцията и три пъти повече, които не са от промоцията". 

Николов подчерта, че според него конкуренцията може да пребори спекулата. "Ако законодателството за конкуренцията се прилага стриктно и имаме конкуренция, и потребителите биват овластени чрез преодоляване на тази липса на информация, това е най-доброто решение, защото то е пазарно. "Защото в крайна сметка, потребителят е най-големият контрольор. Но той е ограничен - първо от липсата на информация, второ от нелоялните практики", посочи той.