При бързите гущери вероятността да умрат е по-голяма

„Бързодвижещите се гущери имат по-рисково поведение, те се движат на по-отворени пространства и по-често, което ги прави по-уязвими за хищници като птици и котки“, каза Кристофър Уайлд, водещ автор на изследването.

При австралийските брадати дракони (влечуги от семейство агамови), които бягат най-бързо, вероятността да умрат в дивата природа е по-висока, отколкото при по-бавните индивиди, показва проучване на Мелбърнския университет, съобщи Синхуа, цитирани от БТА.

В рамките на година учените наблюдавали тези гущери в естествения им хабитат, като използвали миниатюрни проследяващи устройства за фитнес, оборудвани с акселометри и температурни сензори, се посочва в изявление на университета, водещ проучването.

Резултатите показват, че разбирането на поведението и околната среда в реалния свят е от изключително значение, за да се направи прогноза как студенокръвните животни като влечуги, амфибии, риби и безгръбначни могат да се справят с промените на климата.

Брадатите дракони приспособяват поведението си към сезоните като се движат между слънце и сянка, за да поддържат оптимална телесна температура за основните си функции, се казва в проучването, публикувано в научното списание Journal of Animal Ecology към Британското екологично дружество.

При изследването неочаквано било открито, че при брадатите дракони, които се движели с по-голяма скорост, имало по-голяма смъртност, вероятно заради това, че те ловували и се чифтосвали повече, като при мъжките нивата на оцеляване били по-високи, отколкото при женските индивиди.

Проучването оспорва идеята, че скоростта винаги е полезна за оцеляването. То разкрива, че в реалния свят оцеляването зависи от сложниje взаимодействия между животинската физиология, поведение и риска при лов и средата - фактори, които често са пренебрегвани при лабораторни проучвания, отбеляза Уайлд.