ПП-ДБ атакува в Конституционния съд избрани шефове на надзорни органи

Да бъдат обявени за противоконституционни изборът от парламента на Борислав Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), на Силвия Къдрева за зам.-председател и на Димитър Главчев за председател на Сметната палата, поискаха от Конституционния съд 58 депутати от парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България", АПС и МЕЧ. 

Изборът на Борислав Божинов на 9 май 2025 г е в пряко нарушение на пряко приложимо право на Европейския съюз, се казва в първото искане до КС. То се основава на Регламент 679 на ЕС от 2016 г., който се прилага задължително във всички страни-членки на съюза. Регламентът изисква в националните надзорни органи по защита на личните данни да бъдат назначавани лица, които имат необходимите квалификации, опит и умения, преимуществено в областта на защита на личните данни, както и опит в управлението на човешки и публични финансови ресурси, каквито избраният за председател на КЗЛД не притежава. Управленският опит на Божинов е на ниво ръководител на група в МВР с до двама служители, а професионалният му опит в областта на личните данни е едномесечен курс. 

Но Народното събрание още с приетите правила е нарушило тези изисквания на закона, като съзнателно не ги е включило в критериите за предложения и избор на КЗЛД. Не са представени и доказателства за професионална експертиза, академична или практическа дейност на Борислав Божинов в областта на личните данни, което се отнася до голяма степен и за останалите трима кандидати за членове на КЗЛД, предложени от Министерския съвет. А това поставя под съмнение независимостта и капацитета на КЗЛД да изпълнява ефективно функциите и правомощията си на национален надзорен орган за защита на личните данни.

Според второто искане до КС, изборът на 16 май от Народното събрание на Силвия Къдрева за зам.-председател на Сметната палата е противоконституционен, защото е в  противоречие с принципа на правовата държава и върховенството на правото. Къдрева   не отговаря на изискванията за професионален опит и компетентност, предвидени в  Закона за сметната палата. А липсата на професионален опит в областта на публичните финанси, одита и контрола поставя под въпрос независимостта и ефективността на надзорния орган. Тя  има завършено полувисше образование в специалност “Библиотечно-информационни науки”, с 3-годишен курс на обучение. За този пост обаче се изисква диплома за магистър, каквато тя не е представила в парламента.

Освен това, в Сметната палата Къдрева е заемала позиции не като одитор, а в дирекции, занимаващи се с административни, регистърни и контролно-декларационни функции. Правомощията ѝ в Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) са се съсредоточили в това да отговаря за имуществените декларации и конфликт на интереси — област, която попада в антикорупционната, а не финансовата или одитната сфера. Оттук може да се направи изводът, че дейността ѝ не покрива критерия за стаж в „одит, счетоводство, финанси, финансов контрол или финансово право“, което прави част от опита ѝ юридически ирелевантен според целите на Закона за Сметната палата. 

Работата ѝ в КПКОНПИ е предимно регулаторна – по деклариране на имущество, конфликт на интереси, етика, превенция на корупция – и не включва пряк финансов или одиторски анализ. Дори престоят ѝ в Сметната палата не е бил като одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит. Оттук може да се заключи, че дори да е била назначена в институции с контролни функции, дейността ѝ не съвпада с функционалното съдържание на изискуемия стаж. Формален престой в институция обаче не може да замести реален професионален опит в одита или финансите.

В същата жалба до КС се отправя и искане за обявяване на несъвместимост на  Димитър Главчев като председател на Сметната палата, което прави неговия избор незаконен и противоконституционен. 

През пролетта на 2024 г. Главчев бе избран за служебен министър-председател, като пое и функциите на външен министър, а след приключване мандата на служебния кабинет, на 16 януари 2025 г. се върна на предишната си длъжност председател на Сметната палата. Но според Закона за Сметната палата, председателят не може да е бил министър в предходните 3 години. 

Освен това, съществува потенциален риск от институционален конфликт на интереси и опасна взаимозависимост, защото КПКОНПИ – органът, в който Силвия Къдрева е действащ член към момента на избора ѝ на зам.-председател на Сметната палата, е дал положително становище за правото на Димитър Главчев да заеме длъжността председател на Сметната палата, въпреки наличието на сериозни основания за несъвместимост поради предишната му длъжност на външен министър в собствен служебен кабинет. Налага се изводът за институционален конфликт на интереси. Къдрева е участвала във формиране на позиция за легитимността на Главчев, от която  директно се е възползвала, тъй като Главчев я назначава (или ръководи нейното назначение) като свой заместник.