Повече от 20 000 друзи живеят в Голанските възвишения, които Израел окупира през 1967 г. и анексира през 1981 г. Повечето от тях са отказали израелско гражданство, като са запазили сирийски карти за самоличност и постоянно пребиваване.
В същото време общността осъжда липсата на представителство в новото правителство (само един министър от друзите) и изключването на нейните лидери от процесите на национален диалог, пише Фокус.
Израел също така едностранно обяви зона за демилитаризация в Южна Сирия, като забрани всякакво съсредоточаване на войски в района - нещо, което сирийското правителство отхвърля като нарушение на суверенитета си.
Сирия осъди бомбардировката като "грубо нарушение на националния ѝ суверенитет“ и пример за "продължаваща агресия и чуждестранна намеса“.
Ескалацията на напрежението в Сирия изведе на преден план позицията на друзите, важно религиозно малцинство в региона, и двойната роля на Израел като военен интервент и потенциален бъдещ партньор в диалога, пише CNN в анализ за новата ескалация в Сирия.
Военната интервенция на Дамаск в Сувайда, крепост на друзите в южната част на страната, предизвика нова серия от израелски бомбардировки срещу сирийските сили, като израелското ръководство заяви, че защитава "дълбокия си братски съюз“ с общността на друзите.
Друзите са религиозна и етническа група от около един милион души, заселени предимно в Сирия, Ливан и Израел. Това е затворена религиозна общност, чиито корени водят началото си от XI в., без възможност за обръщане или бягство от религията. В Сирия по-голямата част от друзите живеят в южната част на страната, главно в провинция Суайда, близо до Голанските възвишения.
В резултат на избухналото през уикенда насилие между силите на друзите и номадските племена загинаха най-малко 30 души, а десетки бяха ранени. Намесата на сирийската армия имаше за цел да възстанови реда, но сраженията доведоха до нови жертви: 18 сирийски войници бяха убити, а в боя участваха и ислямистки групи, подкрепящи новото правителство на президента Ахмед Ал Сараа.
Напрежението открои дълбоките пукнатини в отношенията на Дамаск с друзите, които настояват да запазят местните си въоръжени милиции и да не бъдат интегрирани в единната армия, която новото правителство се опитва да създаде. Недоверието към Ал Сараа - ислямист с джихадистка дейност в миналото - остава силно.
Израел, позовавайки се на "дълбокия си съюз“ с израелските друзи, заяви, че няма да допусне нападения срещу техните съмишленици в Сирия. Самият Бенямин Нетаняху, чрез кабинета си, потвърди ангажимента си да се намесва винаги, когато общността е в опасност. По данни на израелската армия във вторник в района на Суайда са били ударени военни превозни средства на сирийските сили.
Духовният лидер на друзите Хикмет Ал Хиджри призова за международна намеса, за да се спре "войната на изтребление“, която според него се води от сирийските и съюзническите сили. Една част от общността обаче приветства намесата на Дамаск и призова за диалог и разоръжаване на въоръжените групи.
Намесата на Израел идва в критичен геополитически момент: новото сирийско правителство е подложено на натиск от страна на САЩ, които се стремят да включат отново страната в процеса на нормализиране на отношенията с Израел по модела на споразуменията от Абрахам. Въпреки че Израел е започнал преки и непреки контакти с Дамаск, продължаващите бомбардировки заплашват да провалят всички подобни усилия.
Израелският министър на външните работи Гидеон Саар заяви, че страната му е заинтересована от разширяване на споразуменията за нормализиране на отношенията със съседни държави като Сирия и Ливан, като подчерта, че целта е мир, но и защита на жизнените интереси на Израел.
От своя страна правителството на Ал Сара подчертава, че разговорите с Израел имат за цел да спрат нападенията. Досега това не е постигнато. Вместо това Тел Авив засилва присъствието си в Сирия, засилвайки войнствената си реторика - като самият Нетаняху определя новото правителство в Дамаск като "екстремистки ислямски режим“.
Бъдещето на Сирия, друзите и регионалната стабилност сега е на ръба на пропастта. Докато новият лидер на Сирия се опитва да укрепи властта си и да предотврати разпадането на страната, израелските атаки, вътрешното етническо напрежение и геополитическият натиск от страна на Запада създават нестабилен фон с неизвестен изход.
)