Президентът на Хърватия пред Румен Радев за еврото: Имаме незапомнено вилнеене на цените

Днес Румен Радев беше посрещнат от Зоран Миланович с официална церемония в президентството в хърватската столица. Двамата проведоха среща „на четири очи“ и ръководиха  пленарните разговори между двете официални делегации.

„Европейската перспектива на Украйна е ясна и подкрепяна, но пътят до пълноправно членство трябва да мине през дълбоки реформи, равни с другите страни кандидати и добре обмислен и балансиран процес“, каза българският държавен глава.

„Би било много по-добре, ако информационната кампания и пълноценният дебат се бяха разгърнали в България много преди да поискаме извънреден конвергентен доклад“, посочи още Румен Радев.

България и Хърватия споделят обща отговорност за сигурността, стабилността и просперитета на Югоизточна Европа, както и за европейската перспектива на региона. За да е устойчив и необратим процесът на разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани, той следва да се базира на  принципа на собствените заслуги на държавите, кандидатстващи за членство.

Това заяви държавният глава Румен Радев по време на съвместните изявления с хърватския си колега Зоран Миланович, по чиято покана българският президент е на официално посещение в Хърватия. Визитата в Загреб е в отговор на посещението на Зоран Миланович в София през 2023 година и отразява интензивните контакти на политическо ниво между двете държави за укрепване на двустранните отношения.

В хода на разговорите Румен Радев и Зоран Миланович отбелязаха засиления диалог и добрите двустранни отношения между България и Хърватия. В икономически план през 2024 г. е отбелязано увеличение на стокообмена с 50 процента спрямо предходната година, достигайки 678,5 млн. евро. Президентът Радев посочи, че сътрудничеството между България и Хърватия има потенциал и за последващо развитие особено в сферите на енергетиката, подобряване на свързаността, сигурността и отбраната, културата, туризма, образованието.

В изказването си пред български и хърватски медии Румен Радев отбеляза, че двете държави са се утвърдили като фактор за сигурността и стабилността в Югоизточна Европа. Българският държавен глава посочи, че макар и дълбоките геостратегически промени да са повишили ролята на политиката на разширяване като инструмент за консолидиране на европейското пространство на сигурност и стабилност, е изключително важно в процеса на интеграцията си към ЕС партньорите от Западните Балкани не само да декларират принадлежност към ценностите на ЕС, но и на практика да показват прогрес в ключови реформи като върховенство на правото, борба с корупцията, свобода на медиите и зачитането на правата на човека.

Очакваме по-настойчиви усилия от ръководствата на тези държави за противопоставяне на всякакво чуждо влияние, езика на омразата, кражбата на история и най-вече зачитане на правата на малцинствата и общностите, каза българският държавен глава. Румен Радев заяви, че в рамките на ротационното председателство, което България пое от 1 юли тази година на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, страната ни ще продължи да работи за укрепване на доверието между всички участници в този формат на базата на принципите на добросъседство и приобщаване, какъвто пример дават Хърватия и България.

„В България гледаме конструктивно и добронамерено към нашите съседи от Република Северна Македония, въпреки постоянния агресивен, провокативен, наситен дори с омраза и обиди език към нас. Запазваме спокойствие, хладнокръвие, стараем се да помагаме и правим всичко възможно, така че те да изпълнят критериите и условията, които са приети и са записани“ – така президентът Румен Радев отговори на въпрос на хърватска медия, свързан с отношенията между София и Скопие и европейската интеграция на РСМ. Държавният глава посочи, че в случая няма налице двустранен въпрос, а е необходимо спазване на преговорната рамка от 2022 година и критериите в постигнатия европейски консенсус между държавите членки, институциите в Брюксел и РСМ.

България не стопира РСМ по нейния път към членство в ЕС, а РСМ сама се стопира, защото все още не желае да изпълни в пълен обем Копенхагенските критерии за членство, свързани с  недискриминация и правата на човека, посочи Румен Радев и допълни, че вече три години РСМ не изпълнява ясно записаното условие за начало на преговорите, а именно гарантиране на равнопоставеността на българите в РСМ чрез тяхното вписване в конституцията и защитата на правата им. Българският държавен глава посочи още, че няма да бъде добър сигнал към страните от Западните Балкани, ако към членството на Украйна в Европейския съюз не се подхожда обективно.

Президентите Румен Радев и Зоран Миланович обсъдиха влошената среда за сигурност, европейския план за превъоръжаване и възможностите за разширяване на двустранното сътрудничество в сферата на сигурността. Българският държавен глава отбеляза перспективата за разработване на съвместни проекти в областта на отбранителната индустрия.

„България и Хърватия продължават да развиват активно собствен отбранителен капацитет и да допринасят за гарантирането на мира и сигурността чрез повишаване на общия отбранителен потенциал на НАТО и укрепване на европейската система за сигурност“, заяви Румен Радев.

Двамата президенти отбелязаха необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика. „Добре е, че най-сетне технологиите, науката и иновациите се поставят в основата на европейската индустрия“, допълни Румен Радев и посочи, че България и Хърватия ще работят за повишаване на конкурентоспособността.

В отговор на журналистически въпрос българският президент посочи, че за да бъде България страна с установено върховенство на правото, свобода на медиите, свободна пазарна икономика, прозрачност и равнопоставеност при всички обществени поръчки и защита на собствеността, се изисква много активна работа, а не еднократни усилия и смяна на валутата.

В Загреб президентът Радев проведе срещи също така и с председателя на парламента Гордан Яндрокович и с министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович, по време на които беше потвърдено взаимното желание за последващо задълбочаване на исторически приятелските  отношения между България и Хърватия и бяха обсъдени актуални теми от дневния ред на ЕС и на двустранните отношения.