Шоуто е слабо. И мирише лошо

Нещо много лошо започва да смърди цялата тая работа . . .

...

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Четете си новините и изведнъж попадате на новина, че били арестували вицето на КНСБ, после пуснаха, че не го били арестували, ами само го отвели за разпит и т.н. Но на видеото видяхме, че баш си го арестуваха и си го отведоха (отнесоха направо), като по филмите.

Чешете се по главата и си викате: чакай сега – арестуват/преместват го (или както там да му викат), защото блокират магистралата с протест с искане за повече пари на служителите в горските.

Хубаво.

Ама пак тия същите синдикати блокираха целия наземен градски транспорт на СТОЛИЦАТА на държавата в продължение на дни. С искане за заплати за шофьорите (които и преди не си бяха ниски).

Тогава никой не ги арестува. Никой с пръст не ги пипна. Какво е по-различното?

По-различното е, че сега властта е атакувана от протеста, а преди протестът облагодетелстваше властта, защото кметът в София е от опозиционните ПП-ДБ.

Кметът на Варна пък го арестуваха по разказ на жена, привикнала да печели обществени поръчки, която е подозирана в близост с властта. Кметът на Варна също е от опозиционната ПП-ДБ.

Оня хубостник, който ни докара ВСЕКИ ДЕН да плащаме по 1 000 000 лв. на Боташ, го извикаха, разпитаха го и го пуснаха да си ходи вкъщи.

Дойни стандарти; или говорим за солидарност между крадци?

В паралелната вселена на социалните медии се споделя един текст, в който можете да намерите следното: „Според публично достъпната информация, сигналът за корупция е подаден през август 2024 г., разследването започва ноември 2024 г., заповед за обиск е издадена на 2 юли 2025 г., а арестът е извършен пет дни по-късно — в нощта на 7 срещу 8 юли. Тези обстоятелства показват липса на спешност, опасност от укриване или възпрепятстване на правосъдието, което означава, че в съответствие с чл. 63–64 и чл. 72 от НПК, арест и задържане не са необходими“.

Сещате се, че накрая и този кмет ще осъди държавата в Страсбург и ще платим (да, ние – както всеки път, ние). Въпросът е шоу да става, метафорично глави да падат, да се всява страх в опозицията, мислещите и можещите да си съберат багажа и да офейкат от тая територия, наречена „държава“, че накрая да си останат корпулентните „бизнесмени“, дето се възхищават на Путин и Ердоган, че да си управляват заедно, докато…

… някой не огладнее прекалено много и не изяде другия (неминуемо!).

Шоуто е лошо. И мирише.

Но то е така… тука е така. И да – ние СМЕ наказани. Защо? Защото чакаме.

„Колко време ще чакаме да се оправим?“

„Ако чакате… дълго ще е“.

…

А ето и разказа на писателя Захари Карабашлиев:

"Снощи до след полунощ бях в Съдебната палата, за да видя дали съдът ще отмени наложеното “задържане под стража” на кмета на Варна Благомир Коцев. Обвинението е за “обосновано подозрение” за участие в Организирана Престъпна Група и Пране на пари. Тук, на крак ще споделя някои от моите впечатления като се старая да съм обективен. Защо обаче въобще отидох, ще попита някой.

Като обикновен гражданин, исках да се уверя с очите си как работи съдебната система, дали може да се разчита на нея. Цяла България видя излъчените в медиите показания на една госпожа, чието лице няма да коментирам, но няма и как да забравя. И дали въз основа на такива показания един човек може да бъде очернен пред семейството си, града, държавата, света.

Отделно, като писател, исках да видя дали моите тревоги и опасения за това, което се случва в България са основателни, дали усещането ми за пълзяща диктатура има нещо общо с реалността.

И така, вчера разбрах от адвокат Величков от ИПВ, че делото ще започне около 15:30 ч. и отидох. Но насрочиха делото за 18:00. Излязох, обадих се на Борислав Скочев, автор на най-пълната книга за концлагера Белене и отидохме пред Съдебната палата в 17:45. И най-изненадващо охраната на входа отказва да ни пусне. Не можело.

Защо? Как така?

Има нареждане.

Но делото не е при затворени врата!

Такова е нареждането.

От кого е това нареждане?

От началството.

Кой е вашият началник?

Не е от значение.

Как се казва вашия началник?!

Вижте, има нареждане.

И усещам как, за съжаление, трудно контролирам гнева си. А не трябва така.

Тази държава от устни нареждания ли се управлява, или от закони? КОЙ е вашия началник?

Слава Богу, отнякъде се появява непознат адвокат, показва картата си и категорично заявява на полицая, че има право единствено да провери личните ни документи, няма никакво право да ни спира, след като делото се гледа при отворени врата.

Полицаят, притеснен се обажда по телефона на “началството”, ние дори не чакаме отговор, влизаме.

Вътре вече са подредени медии, камери, осветление, микрофони. Възбудено очакване.

Намирам адвокатите от защитата, заприказваме се с прависти от “Правосъдие за всеки”, те обясняват, аз слушам и задавам въпроси.

Най-важният момент е този за “подсъдността”, т.е. къде трябва да се гледа делото. Обясняват, че това, което трябва да се случи е — съдията да върне делото за разглеждане във Варна. Няма никаква причина това дело да се гледа в София, защото това е юридически недопустимо, неконституционно и т.н…

Прокуратурата в бързината да направи медийно “шоу” е подминала този дребен детайл, но явно осъзнала пропуска си вчера, в последния момент повдига второ обвинение като в него включва и “безизвестно лице с имунитет”, т.е. народен представител — и това е извинението да оставят заподозрените в ареста в София.

Около 18 часа ги извеждат. Вървят към зала №5. С белезници са. Щракат камери. Светкавици.

Влизаме и ние. Настаняваме се на предпоследния ред.

Адвокатите на подсъдимите настояват да се отмени мярката “задържане под стража” и да се върне делото, там където трябва — а именно Варна, посочиха, че това е единственото правилно и конституционно решение.

Но съдията отхвърли искането им и даде ход на делото.

“Държавното обвинение” се състоеше от не един, а двама прокурори.

Кой знае защо очаквах, че ще са надъхани ястреби, които ще извадят доказателства, с които да опитат да смразят защитата и шокират публиката.

Но те най-безизразно прочетоха показанията на “бизнес-дамата” от Варна, допълнени тук-там с нещо, което директорка на училище била казала, както и показания на заместник-кмета, който бил семеен приятел на Коцев, въобще повториха всичко, което всички вече знаехме от телевизора.

И в момента, в който извадиха папка с още едно доказателство, а именно — флашка със запис от жълт сайт с подател „buden grajdanin“ не издържах, просто не успях да овладея реакцията си, просто си чух гласа да казва неща.

Малко по-късно съжалих, но има моменти, в които човек не може (а най-вероятно и не бива) да преглъща всичко.

В следващите часове бях свидетел на абсурден и противен спектакъл, който няма нужда да преразказвам тук. Нямаше и нужда този фарс да продължава до след полунощ, защото никой от присъстващите не видя и не чу нищо различно от това, което вече бяхме видяли и чули по телевизора.

Адвокатите на защитата — без никакъв излишен патос, само с рационални доводи и неоспорими факти — очертаха пред съдията очевидното. Лъсна цялата необоснованост на обвинението, видяха се дебелите бели конци, цялата му невъзможна последователност...

Нека го кажа ясно: ако един случаен минувач от “Витошка” беше влязал в съдебната зала, ако беше се запознал безпристрастно с обвинението и защитата, той би отсъдил правилно.

Но съдията накрая отсъди друго.

Въпреки всичко, което се случи пред очите на всички ни, той остави обвинените в София, с мярката за неотклонение “задържане под стража”.

По стечение на обстоятелствата от доста време насам се ровя в стотици съдебни документи от 1945, 1946, 1947-ма. Потънал съм в цялата онази болшевишка саморазправа с политическите врагове в онези години, в изфабрикуваните сталинистки процеси, в настървението, ирационалната злост, в подлостта, предателствата, жестокостта. А слушайки обвинението вчера си спомних и думите на великия Георги Марков, който пише, че в онова време некадърността е превърната във “важно качество за издигане” и има чувството, “че някакъв зъл бог си правеше жестока шега с нашите човешки понятия.” (“Задочни репортажи за България”)

С две думи — отказвам се да опиша това, което видях с очите си, чух с ушите си и дишах с дробовете си. Опитвам да намеря точна дума. Но коя да е тя? Несправедливост? Неистина? Неправда? Низост? Или просто развала?

Но снощи научих нова дума, затова ще използвам нея — “беспредел”.

Думата е руска и означава “произвол”.

Видях я на живо, в действие. Само “с”-то ще заменя със “з” и ето, става вече българска.

Ако перифразирам българския поет и журналист Трифон Кунев, който пък перифразира Некрасов: “Били са и по-тежки времена, но по-мръсни едва ли.”

Времена на “безпредел”“.