От Момково до Брюксел: Как нов акциз може да запали контрабандата в цяла Европа

Новото перо в бюджета: тютюнът и никотинът

А на фона на бункера с нелегалната фабрика под кравеферма, логичният въпрос е:

Колко може да се надуе ценовият балон, преди да гръмне?

Черният пазар се надига в Европа

- През 2024 г. в Европа са изпушени над 52 милиарда незаконни цигари

- От тях 38,9 милиарда в ЕС – ръст от 10,8% спрямо предходната година

- Във Франция, почти всяка трета изпушена цигара е контрабандна (37,6%)

Защото там, където легалният продукт става свръхскъп, черният пазар се настанява удобно. И тогава нелегалната фабрика в Момково може да се окаже не изключение, а начало на тенденция.

България – „отличен ученик“, но докога ?

България е сочена като положителен пример – ниска контрабанда, балансирана акцизна политика, ефективен митнически контрол. Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика предупреждава:

Скандинавският пример – и съпротива

Не всички държави обаче приемат безкритично предложенията на Комисията. Няколко държави, включително Италия, Гърция и Румъния, вече са изразили скептицизъм към новите правила за акцизи върху никотиновите продукти.

Швеция вече обяви, че е „на нож“ срещу акциза върху снуса – традиционен за страната никотинов продукт с по-нисък риск от пушенето, който направи Швеция с най-нисък дял пушачи в Европа- под 5 %.

Министърът на финансите Елизабет Свантесон заяви също, че е неприемливо приходите от национални данъци да се насочват към ЕС, а не към бюджета на Швеция.

Добрата данъчна политика не бива да се наказва

В опит да пълни хазната, Брюксел рискува да разбие работещи национални модели, какъвто е българският, и да отвори широко вратата за нелегалния пазар – особено в периферните държави с по-ниски доходи и с по-висока чувствителност към цената.

Примерът на Швеция, където употребата на по-безвредни алтернативи като снус и никотинови паучове е довела до най-ниски нива на пушене в ЕС, показва ясно, че здравните резултати не вървят ръка за ръка с фискалните амбиции.

Нелегалната фабрика за цигари край село Момково, разкрита преди дни, не е просто криминална сензация. Тя е предупредителен изстрел. Ясно показва какво се случва, когато акцизната ножица се разтвори твърде много: подземен бункер, над него – модерна кравеферма, а вътре – най-голямото незаконно производство на цигари, откривано досега в България. Поне две години фабриката е работила в подземно царство, произвеждайки над 100 милиона къса нелегални цигари от различни марки, а живи хора са водили паралелен живот на долната земя. Стойността на намерените на място акцизните стоки се оценява на над 30 млн. лева.

Фалшивите цигари вероятно не са били предназначени за България, където според последните данни нелегалната търговия е едва 2% – сред най-ниските нива в ЕС. Но щом сега могат да виреят нелегални фабрики, какво да очакваме, ако планът на Европейската комисия за шоково увеличение на акцизите бъде приет?

Макар още да не е официално приет, планът на ЕК е ясен: тютюнът и никотинът ще станат новото перо в бюджета на Съюза – наред с митата и ДДС. Целта е да се финансира следващата Многогодишна финансова рамка, включително новия "суперфонд" за отбрана след 2027 г. За България, където близо 2.5 милиона души употребяват някакъв вид тютюн или никотин, това означава, че потребителят ще финансира не само националния бюджет, но и отбранителните планове на ЕС.

Изтекли документи, цитирани от Euractive и изданието clearingtheair.eu, показват, че в планирания пакет от нови „собствени ресурси“, който Европейската комисия ще представи на 16 юли, се включват и акцизи върху тютюна, вейпове, никотинови паучове и нагреваеми продукти. Според този план значителна част от приходите от тютюневи акцизи и дори нов корпоративен данък ще отиват директно в бюджета на ЕС – за сметка на националните държави. По предварителни оценки Брюксел планира да отклони към своя бюджет около 15 милиарда евро, които в противен случай биха останали в хазните на страните членки.

Предвижда се поскъпване средно за ЕС с 1,20 евро на пакет цигари. За България увеличението ще е с 2.80 евро, за Гърция – 2.00 евро за пакет цигари. При най-радикалния вариант в предложенията минималният акциз за цигарите ще се повиши от 90 на 215 евро за 1000 къса, а за нарязания тютюн – от 60 на 215 евро за килограм. Предвижда се и рязко увеличение на акциза за пурите – с над 1000%. Според документ, цитиран от европейското издание Politico, се предлага акцизът за цигарите да нарасне със 139%, а за нарязания тютюн – с 258%. За първи път в Европа ще бъдат въведени и минимални акцизи за електронните цигари: 0,36 евро/мл за течности с над 15 мг/мл никотин и 0,12 евро/мл за по-слабо никотинови.

Историята показва, че рязкото увеличение на акцизите води до бум на нелегалната търговия. Аргументите, че новите мерки на Европейската комисия могат да доведат до ръст на незаконната търговия с тютюневи изделия, не са просто хипотеза – те се базират на реални данни. Според 19-ото годишно проучване на KPMG за незаконния пазар на цигари за 2024 г. от началото на м. юни, обхващащо 38 държави, сочи, че контрабандата на цигари в Европа е във възход. Докладът потвърждава рисковете, че високите акцизи не спират пушенето – само пренасочват потребителите към нелегални канали.

България въведе през 2025 г. дългосрочен акцизен календар за поетапното повишаване на

акцизите върху тютюневите изделия до 2029 година, така че минималните ставки върху

цигарите действително да се увеличават с 5% всяка година, но брюкселските идеи са далеч

над реалните за нашата страна.

Когато една добре регулирана система започне да се третира основно като източник на приходи, рискът е не просто за бюджета – а за загуба на обществено доверие, ръст на контрабандата, по-високо рискови за здравето нелегални продукти и подкопаване на усилията за контрол. И ако дори държави с ниска контрабанда като България вече показват тревожни сигнали, въпросът не е дали, а кога балонът ще се спука.