За да се надяват един ден да съжителстват мирно с Русия, западните лидери, водени от европейските, трябва спешно да възстановят каналите за комуникация, които бяха прекъснати от началото на войната. Това твърди известният руски специалист по външна политика и синолог, 40-годишният Александър Габуев, в материал за списание "Foreign Affairs".
Габуев е директор на Carnegie Russia Eurasia Center, мозъчен тръст със седалище в Берлин. През 2023 г. руската държава го определи като "чуждестранен агент" - произволно присвоен статут, предназначен да маргинализира целевия индивид или организация.
Вътрешно недоверие
И все пак, грозният характер на стратегията за умиротворяване на Тръмп може да насърчи други лидери, особено в Европа, да следват по-решително политика на сдържане или дори открито да демонстрират враждебността си към Русия.
Външната политика на Русия трябва да бъде пребалансирана
Дигитална желязна завеса
С Китай - отношения на зависимост
Освен това, Москва сега снабдява Пекин със суровини като петрол и газ на ниски цени по сухопътни маршрути, като по този начин гарантира достъпа му до ресурси в случай на морска блокада, и му продава уран за ядрената му програма.
Засилване на възпирането
Подготовка за бъдещето
Разпадането на Русия е твърде голям риск, за да бъде поет
Много европейски страни ще искат Украйна да участва в разработването на бъдещи стратегии относно постпутинска Русия. В Киев мнозина смятат, че най-желаният резултат е този, при който Русия излиза от войната трайно отслабена, ако не и унищожена.
По-прагматични руски лидери може би ще разберат обаче, че като членка на НАТО Украйна представлява по-малка заплаха за Русия, отколкото такава, водена от желание за отмъщение и без задължение да спазва правилата и ценностите на Алианса.
Изграждане на нови прагматични отношения
Нахлуването в Украйна, започнато през 2022 г. от руския президент Владимир Путин, промени хода на историята. Войната имаше преки последици, разбира се, особено за украинците, които бяха жертви на тази брутална агресия, но тя също така дълбоко трансформира Русия, повече, отколкото повечето външни наблюдатели могат да си представят.
Никакво прекратяване на огъня, дори такова, постигнато с посредничеството на американски президент, който цени руския си колега, няма да може да поправи щетите: Путин безвъзвратно превърна конфронтацията със Запада във водещ принцип на руското общество. И ще е необходимо много повече от прекратяване на военните действия в Украйна, за да може Русия да се измъкне от ситуацията на зависимост, в която президентът ѝ я е поставил спрямо Китай.
Войната направи Русия на Путин много по-репресивно общество и позволи на омразата към Запада да се вкорени в цялото руско общество. Важно е да се отбележи, че от 2022 г. насам Кремъл води мащабна кампания за потискане на политическото несъгласие, разпространение на провоенна и антизападна пропаганда в цялата страна и създаване на големи сегменти от руснаци, които се облагодетелстват материално от конфликта. Десетки милиони руснаци, включително висши служители и много от най-богатите в страната, сега гледат на Запада като на смъртен враг.
През последните три години американски и европейски представители демонстрираха забележителна решителност в противодействието на агресията на руския президент. Но те също така, понякога несъзнателно, играеха играта на Путин, като подхранваха наратива, че Западът е ядосан на Русия и че конфликтът между двете страни е екзистенциален. Липсата на последователен, дългосрочен подход към Русия, съчетана с реторика, която внушава, че те преследват по-голям дневен ред, отколкото всъщност имат, подкопа стратегията на западните лидери.
През 2024 г. например Кая Калас - тогавашният министър-председател на Естония, а сега, като вицепрезидент на Европейската комисия и върховен представител по външните работи и политиката на сигурност, най-висшият дипломат на Европейския съюз - заяви, че западните лидери не трябва да се притесняват, че ангажиментът на НАТО за победа на Украйна може да доведе до колапс на Русия. Пропагандната машина на Кремъл светкавично разпространи това изявление, за да докаже, че крайната цел на Запада всъщност е ефективното разпадане на Русия.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп компрометира единството на трансатлантическия алианс с надеждата за бърз край на войната. Но дори ако заиграванията на Тръмп с Путин предложат перспективата за повърхностно затопляне на отношенията между двете страни, вътрешното недоверие на руския президент към Запада прави истинското помирение невъзможно.
В крайна сметка Путин не може да бъде сигурен, че Тръмп ще успее да убеди Европа да поправи отношенията си с Москва и знае, че следващата американска администрация може просто да направи още един стратегически завой. Освен това американските компании не бързат да се връщат в Русия и е малко вероятно Путин да се откаже от стратегическите отношения, които поддържа с китайския лидер Си Дзинпин.
Разгледана изолирано обаче, тази стратегия би била грешка. Режимът на Путин почти сигурно няма да се срине отвътре. Следователно възпирането трябва да остане, поне в краткосрочен план, крайъгълният камък на западната и особено на европейската политика.
Един ден обаче Путин ще си отиде от политическата сцена. Следващите лидери на Русия несъмнено ще дойдат от неговия вътрешен кръг, но те ще имат повече място за маневриране при определянето на курса на страната - и конкретни причини да се отклонят от него. Във вътрешен план Русия на Путин е слаба, дори ако населението се окаже относително послушно. Най-очевидното решение за бъдещите лидери, които се стремят да подобрят позицията на страната, ще бъде да пребалансират външната й политика. Следователно Европа трябва да се подготви да се възползва от благоприятния период след напускането на Путин, като едновременно с това засили стратегията си за възпиране спрямо Москва, пише news.bg.
Европейските лидери трябва да си представят нов тип отношения с Русия и да спрат да вярват, че страната трябва да се трансформира толкова радикално, колкото Западна Германия след Втората световна война, ако иска да се превърне в силен икономически и стратегически партньор за Запада. Те също така трябва да определят модалностите на мирно съвместно съществуване, като стратегии за контрол върху въоръженията и форми на икономическа взаимозависимост, които предотвратяват милитаризацията на двете страни.
И накрая, европейските лидери (както и американските политици, които не споделят симпатиите на Тръмп към Путин) трябва да започнат да защитават тази визия, като разсеят всякаква неяснота в комуникациите относно Русия, включително например изявления за увеличаване на националните военни бюджети. Не всеки в Кремъл споделя антизападната мания на Путин. В частни разговори мнозина от руския елит признават, че войната в Украйна е била не само морално престъпление, но и стратегическа грешка.
Колкото по-лесно е за тези прагматици да си представят по-добри отношения със западните страни, толкова по-вероятно ще бъде да победят в неизбежните вътрешни конфликти, които ще последват края на ерата на Путин. Промяната на посланието на Запада към Русия е не само добър начин да се подготвим за бъдещето; това е и добра стратегия за настоящето. Ако западните лидери спрат да подхранват наратива на Кремъл, че са решени да разпалват вечна конфронтация с Русия, това би могло да намали привлекателността на крайнодесните и крайнолевите популисти, които твърдят, че военно-индустриалният комплекс е ангажиран с воденето на безкрайна война срещу страната.
Но ако, напротив, западните лидери продължат да внушават, че е безсмислено дори да се обмисля идеята за взаимноизгодно съвместно съществуване с Русия, те рискуват да накарат бъдещите лидери на Кремъл да почувстват, че нямат друг избор, освен да увековечат всички позиции на Путин, включително зависимостта му от Китай, и по този начин да ги тласнат по рискован път.
Много преди избухването на пълномащабната война в Украйна и особено поради репресиите на Путин, руското общество вече беше обзето от инерция и заучена безпомощност. През последните години обаче Кремъл внедри мащабен проект за социално инженерство, насочен към насаждане на чувство на недоверие към Запада в руската психика. През септември 2022 г. Москва задължи всички училища да провеждат седмични занятия, в които се разпространява провоенна пропаганда под прикритието на уроци по патриотизъм.
Държавата стана по-намесваща се в развлеченията и културата, принуждавайки независими музиканти, художници и писатели да напуснат страната, етикетирайки дисидентските писатели като "екстремисти" и организирайки показни процеси срещу прогресивни интелектуалци, които се противопоставяха на войната.
Вдъхновен от Китайската комунистическа партия, Кремъл се стреми да създаде дигитална желязна завеса, забранявайки Instagram и Facebook и забавяйки достъпа до YouTube, който почти половината руснаци над 12-годишна възраст все още използват ежедневно. Естествено, едно неочаквано събитие, "черен лебед" (по израза на философа Насим Николас Талеб), би могло да доведе до колапса на "Крепостта Русия".
Всъщност, неотдавнашният внезапен крах на правителството на Башар Асад в Сирия показва, че дори най-авторитарните режими понякога са по-крехки, отколкото изглеждат. Но внезапното падане на режима на Путин остава малко вероятно. Ако парите, необходими за подкупване на потенциални критици, се изчерпят, Москва винаги може да компенсира с по-брутални репресии. Войната в Украйна не промени временно руската външна политика: тя я промени завинаги. Москва сега преследва три основни цели във външните си отношения: развиване на съюзи в подкрепа на военните усилия, подкрепа на икономика, отслабена от санкциите, и отмъщение на Запада за подкрепата му за Украйна.
Руските власти са инвестирали сериозно в изграждането на партньорства с режими и организации, които също искат Западът да плаща, по-специално Северна Корея, Иран и техните съюзници, като например хутите в Йемен. Ако войната приключи и Съединените щати отменят санкциите си, Кремъл може да реши временно да преустанови някои от по-войнствените си антиамерикански дейности, включително доставката на оръжие на враговете на Вашингтон, като хутите. Но винаги ще има възможност да възобнови тези дейности, след като екипът на Тръмп се оттегли. Кремъл също така работи през годините, за да поддържа и укрепва връзките си с развиващите се страни по света, като им предлага руски продукти на много ниски цени и увеличава износа си за Индия и останалата част от Югоизточна Азия, както и за Африка, Близкия изток и Латинска Америка.
Основното, което трябва да се разбере, е, че Русия сега е решително ориентирана към Китай. Преди войната двете страни поддържаха отношения на асиметрична взаимозависимост: Китай със сигурност имаше повече сила, но Русия защитаваше тила си, като поддържаше търговски, финансови и технологични връзки с Европа. От 2022 г. насам обаче Путин се постави в позиция на много по-голяма зависимост от Китай в замяна на подкрепата му във войната срещу Украйна.
Всъщност способността на Кремъл да издържи три години се дължи на притока на критични оръжейни компоненти от Китай. И руската икономика успя да се задържи на повърхността, защото Китай сега купува 30% от руския износ, в сравнение с 14% през 2021 г., а китайските продукти представляват 40% от вноса ѝ, в сравнение с 24% преди войната. Пекин също така предлага на Москва възможността да търгува в юани. Русия заложи на това, че тази зависимост ще бъде печеливша за нея в бъдеще.
Тъй като Пекин е основният противник на Вашингтон, укрепването на китайската мощ се равнява за Кремъл на стратегическа инвестиция в прекратяването на глобалното господство на САЩ в света. Това обяснява защо Русия сега доставя на Китай модели оръжия, които не е искала да сподели с него преди 2022 г.
Тя също така насърчи своите лаборатории и университети да допринесат за китайската иновационна екосистема и за тази цел реализира съвместни проекти в областта на естествените науки, приложната математика, информационните технологии и космоса. Броят на руснаците, работещи за китайски компании, се увеличи драстично.
По време на предизборната си кампания през 2024 г. Тръмп обеща да "разедини" Китай и Русия. Сега, след като е избран, изглежда, че постига известен напредък по това обещание, като се сближава с руския президент. Но усилията му, каквито и да са те, няма да са достатъчни: Русия на Путин винаги ще бъде заплаха за Европа и Съединените щати. Европа трябва да упорства в стратегията си за възпиране на руския режим и трябва да се подготви да го направи с много по-малка подкрепа от Вашингтон.
Европейските лидери трябва да продължат да гледат на това като на трансатлантическо начинание, в идеалния случай осъществено под егидата на НАТО или, ако екипът на Тръмп реши да не участва, в сътрудничество с екип от опитни американски съюзници, включително специалисти по външна политика, военни служители и лидери на американската отбранителна индустрия. Приоритетът е да се увеличи производството на отбранителна продукция. Но това не е толкова просто, колкото понякога твърдят анализаторите.
Ако политиците изберат да укрепят сигурността на Европа, без едновременно да се стремят да стимулират бавния икономически растеж на континента, те само ще окуражат популистите, които се позиционират срещу увеличените военни разходи и се застъпват за политика на помирение с Путин. Европа и Съединените щати също трябва да се противопоставят на "войната в сянка" на Русия.
Москва е разработила всякакви средства за подкопаване на сигурността и политическите институции на демокрациите, включително актове на саботаж, целенасочени убийства, онлайн дезинформация и намеса в изборите. Кремъл се гордее с тези изобретения и може да се предположи, че използването им ще продължи дори след прекратяване на огъня в Украйна.
В допълнение към засилването на мерките за възпиране обаче, западните лидери, особено тези в Европа, трябва да започнат да обмислят различен подход към Русия. Може да се очаква страната, която приемниците на Путин ще наследят, да бъде дълбоко небалансирана, поради непропорционалните инвестиции във военния сектор през последните години, намаляващия достъп до съвременни технологии, прекомерната зависимост на страната от Китай и изострянето на вече неблагоприятните демографски тенденции, свързани с войната в Украйна.
Предвид огромните инвестиции, направени в конфликта от военните, разузнавателните и правоохранителните елити (и печалбите, които са реализирали от тях), наследниците на Путин първоначално може да не са склонни да направят окончателно скъсване с миналото.
Дори най-прагматичните руснаци няма да искат антагонистични отношения с Китай. В рамките на елита обаче относително голяма прагматична фракция разбира, че войната в Украйна е катастрофа и може би е готова постепенно да се дистанцира от най-пагубните аспекти на наследството на Путин, ако може да разчита на предложения от Запада.
Промяната на посланието на Запада към Русия - и осигуряването на последователност на новото послание - няма да бъде лесна задача, не само защото Тръмп разби единството на трансатлантическия алианс. В края на краищата не всички европейски правителства споделят едно и също мнение за Русия.
Но европейските вземащи решения и американските политици, които не искат да следват предпочитания от Тръмп подход, могат да започнат с конкретно очертаване на контурите на по-стабилни отношения в областта на сигурността. При сегашните темпове НАТО и Русия скоро ще разполагат с пълен арсенал от конвенционални оръжия, включително танкове и дронове, както и със стратегически оръжия, като например свръхзвукови ядрени ракети.
Паралелите със Студената война са очевидни: рисковете са сходни, а решенията за справянето с тях са едни и същи: приемане на мерки за контрол върху въоръженията със стабилни механизми за проверка и установяване на комуникационни канали за управление на проблемите. Икономическата взаимозависимост вече е източник на просперитет както за Русия, така и за Запада. Докато Путин напусне сцената, Европа вероятно ще се е освободила веднъж завинаги от зависимостта си от руски продукти. Ако е така, тя ще може да възобнови вноса на определени руски суровини, без да се страхува от компрометиране на независимостта си и по този начин допълнително да диверсифицира веригите си за доставки. Възстановяването на търговските връзки също ще бъде от полза за Русия, тъй като ще ѝ позволи да намали зависимостта си от китайския пазар.
За да се случи истинско сближаване между Русия и Запада обаче, престъпната война, която Путин започна срещу Украйна, ще трябва да бъде прекратена. Дори ако Москва и НАТО започнат преговори за контрол върху въоръженията, по-специално ракетите, няма да е възможно да се намери нов баланс, докато Киев, под заплаха, продължава да ги произвежда.
Всяко бъдещо усилие, насочено към пълно възстановяване на икономическите връзки с Русия, ще трябва да генерира средства за финансиране на възстановяването на Украйна или дори да предложи някаква форма на репарации. Естествено е малко вероятно Москва да се съгласи терминът "ракета" да се появи в официален документ.
Може обаче да се предвиди например специален данък, наложен върху руски продукти, продавани в Европа, който би могъл да генерира средства за Украйна за предварително определен брой години. Като алтернатива, международните участници биха могли да създадат фонд за възстановяване на Украйна, в който Русия би внасяла определен процент от БВП за даден период. По този начин, колкото по-бързо расте руската икономика, толкова повече пари ще получава Украйна, което би насърчило ЕС да купува руски продукти и да инвестира в страната.
Но такъв резултат едва ли би обслужил интересите на Европа. Рисковете, породени от разпадането на този огромен съсед, на чиято територия се намира цял арсенал от оръжия за масово унищожение, са твърде големи. Членството на Украйна в НАТО е немислимо за Путин в момента и неговите наследници може да са също толкова враждебни към него.
За да представят тази нова визия на руснаците, западните страни трябва спешно да възстановят каналите за комуникация, които бяха пренебрегнали по време на войната. Те трябва да дадат ясно да се разбере на руското население и елити, че Кремъл иска да изолира Русия от Запада, а не обратното.
По този начин, творци, учени, интелектуалци и спортисти, които не са разпространявали руска военна пропаганда, не трябва да бъдат отлъчвани само заради националността си. Европа също трябва да коригира визовата си политика, тъй като в момента е практически невъзможно руснаците да пътуват в рамките на континента.
В публичните си послания западните лидери и висши служители трябва да подчертаят, че нямат нищо против руския народ и че не одобряват катастрофалните стратегически избори на Путин, както и да подчертаят негативното въздействие на тези избори върху просперитета и сигурността на самите руснаци. Висши западни служители трябва също така да засилят отношенията си с кремълските бюрократи и външнополитическия елит, тъй като те ще се превърнат в ключов компонент на руския държавен апарат, след като настоящият президент напусне поста си.
Русия след Путин може да изглежда като далечно и абстрактно бъдеще, особено след провала на усилията за отстраняването му от власт, включително бунта през 2023 г., организиран от лидера на наемниците Евгений Пригожин. Може дори да изглежда противоречиво да се обмислят начини за възстановяване на връзките с Москва.
Сплотеността, която Западът успя да създаде около украинския въпрос преди преизбирането на Тръмп, беше забележително постижение. Днес, с пропутински президент в Белия дом, европейското единство изглежда още по-ценно. Но много европейски страни, особено тези на източния фланг на НАТО, не искат да имат нищо общо с нормализирането на отношенията с Кремъл, дори след оттеглянето на Путин.
И все пак те ще трябва да го приемат. Западните лидери имат задължението да се справят с тревогите на собствените си граждани, повечето от които не искат скъпа и безкрайна конфронтация с Русия. Защото да си представим едни нови, прагматични отношения с Москва, далеч не е просто интелектуално упражнение и може да послужи като инструмент за насърчаване на Русия да започне преход.
Въпреки че Путин никога няма да бъде възприемчив към сигнали за откритост от Запада, тези сигнали въпреки това биха могли да бъдат достатъчни, за да отслабят режима му след оттеглянето му. Руският президент не е подготвил наследник, защото се страхува от ерозията на властта си.
Ако в крайна сметка назначи такъв, може да се предположи, че той ще бъде далеч по-слаб, отколкото е в действителност, което ще позволи на съперничещите си политически сили да се включат във война за влияние. Дори без ожесточена борба за наследяване, преходът след Путин може да наподоби периода след смъртта на Сталин през 50-те години на миналия век. Появата на де факто колективно ръководство позволи промяна към либерализация и прагматизъм.
Европа не беше подготвена за неотдавнашното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Тя също така рискува да бъде изненадана от внезапна смяна на караула в Кремъл, освен ако Западът не поеме по-активна роля в това как биха могли да изглеждат отношенията му с постпутинска Русия.
Безкрайна война, която се люлее от студено към горещо и обратно, не е неизбежна. Но ако западните лидери бавно се споразумеят за възможността за приемане на различна визия, те рискуват да играят играта на Путин, като превърнат конфронтацията със Запада в постоянно наследство.
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)