Първата декларация беше от ПГ на ГЕРБ-СДС, в която депутатът Тома Биков приветства усилията на всички политически дейци от последните 35 години, които са работили в името на това да върнат България в нейния дом – европейската цивилизация.
Той допълни, че от политиците вече зависи да се поставят нови национални цели пред обществото и подчерта, че именно от нас като общество зависи дали ще станем по-богата и просперираща нация.
По-късно Надежда Йорданова също изчете декларация от името на ПГ на ПП-ДБ, изтъквайки позитивите от присъединяването на България в еврозоната.
Тя изрази увереност, че след приемането еврото скептиците ще се отърсят от страховете си, както е станало в другите страни, приели преди нас общата европейска валута.
Надежда Йорданова обаче поясни, че битката за това България да стане правова държава не е приключила и тя ще продължи да се води, отбелязвайки, че еврозоната „не е лек срещу дефицитите на българската държавност“.
„Борбата продължава, колкото дълъг и трънлив да е пътят, който трябва да извървим“, увери в заключение Йорданова.
Днешният парламентарен ден започна с изчитането на декларации по повод вчерашното решение на Европейския парламент да одобри присъединяването на България в еврозоната от 1-ви януари догодина.
Днешният момент е исторически, защото завършва един процес, който започна на площадите през 1989 г. Днес целта е постигната и тя е заслуга на всички политически дейци, които създадоха поддържането на европейския консенсус. За нас приемането в еврозоната е възможност за по-високо национално самочувствие, заяви Биков.
Вече сме пълнолетни европейци. Преди 18 години България беше приета в ЕС, а от 1 януари 2026 г. и в еврозоната, с което завършваме нашата европейска интеграция. Вече ще бъдем равни на другите народи, какъвто бе заветът на Васил Левски. Пътят към еврозоната беше криволичещ и тромав, но сега не е време да делим заслуги и вини, защото това беше общонационален консенсус, добави Йорданова.
Иначе преди декларациите парламентът включи в седмичната си програма разглеждането на първо четене на промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предложението бе направено от Мартин Димитров от ПП-ДБ и бе прието след процедура по прегласуване със 146 гласа "за", 52 - "против", 10 - "въздържал се". Точката бе гласувана да е втора в програмата за днес.
Прегласуването бе поискано от Драгомир Стойнев от БСП, който заяви, че толкова години след промените в България депутатите продължават да се занимават с хората, които са били членове на Държавна сигурност и Българската народна армия, като на всяка цена искат да ги осветлят. Стойнев смята, че това са честни и достойни хора, защитавали българския национален интерес, и попита кое налага да продължават да осветляват тяхното минало.
Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви в процедура по начина на водене, че законопроектът гарантира и запазва проверките, които се случват от 17 години, те да не могат да бъдат избирателни, да бъдат за всички, да не могат да бъдат саботирани от изборните администрации, подрежда нещата да работят нормално.
Тази пледоария, г-н Стойнев, не беше подходящо да я правите сега, каза Димитров и посочи, че законопроектът е бил приет единодушно на заседание на комисията по вътрешен ред и сигурност и апелира народните представители към конструктивност.
Депутатите приеха седмичната си програма за работа. Първа точка от нея предвижда на първо четене да бъде разгледан законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. На първо гласуване депутатите ще обсъдят и промени в Кодекса за застраховането, както и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж. На второ гласуване се очаква да бъдат разгледани промените в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
)