Това не е скок в неизвестното, а най-логичният път за България

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

• От години левът е практически привързан към еврото, което прави официалното присъединяване към еврозоната естествен завършек на договорената парична политика.

• Приемането на общата валута ще осигури по-ниски лихви, привлекателни условия за инвеститорите и пряк достъп до механизми за банков надзор и защита на вложителите.

• Вместо да оставаме извън ключовите решения на Европейската централна банка, България ще получи реален глас в управлението на европейските финанси.

…

България е на прага на исторически скок – влизане в еврозоната на 1 януари 2026 г.

И все пак, дебатите, които се вихрят по софийските площади и в онлайн коментарите, са шумни, емоционални и често в подвеждаща посока. Въпросът е: дали българите не губят по-голямата картина от поглед?

Критици като президента Румен Радев и партия „Възраждане“ представят еврото като предателство на националния суверенитет. Организират протести – протести, на които дори се палеха знамена пред европейски институции – искат референдум за спиране или отлагане на процеса и т.н.

Техният наратив: приемането на еврото е „национално предателство“.

Но нека погледнем фактите. Българският лев на практика е фиксиран към еврото още от 90-те години чрез валутен борд.

Ето и обяснението: Първоначално левът е обвързан с германската марка, а в последствие – и с еврото. Една марка струва 1000 лева, а след деноминацията у нас съотношението е едно към едно. Германия приема общоевропейската валута при курс от 1,95583 марки за 1 евро. Така и България приема германския курс за свой.

Това означава, че вече сме се отказали от самостоятелна парична политика. БНБ не може да обезценява валутата, да определя лихви или да играе ролята на кредитор от последна инстанция.

Де факто живеем с единия крак в еврозоната. Преходът към еврото само формализира една реалност, която отдавна приемаме. Но досега нямахме глас в управлението на ЕЦБ. Сега вече ще имаме. Това е голямата разлика.

Мнозина се страхуват от рязък скок в цените – както (казват те) се случи в Хърватия през 2023 г. – но икономистите казват, че ефектът е временен и управляем.

България вече покрива критериите за сближаване (инфлацията е свалена до около 3.5% през април 2025 г.), а одобрението от ЕС е факт.

Членството в еврозоната води до по-ниски разходи по заемите – благодарение на по-добри кредитни рейтинги и подкрепата на ЕЦБ. По-ниските лихви са в полза на семействата, бизнеса и общините.

Да повторим: По-ниските лихви са в полза на семействата, бизнеса и общините.

Предвидимото финансиране ще ускори създаването на работни места, обновяването на инфраструктура и устойчивостта на икономиката при глобални сътресения. Вечният въпрос „Кой ще ни даде париииииииии“, вече има по-ясен отговор: инвеститорите, за които България вече е по-желана цел, заради предсказуемостта на финансите.

С приемането на еврото България става част от Европейския банков съюз – с по-строг надзор върху банките и по-добра защита за вложителите. Думите „с по-строг надзор“ плашат мнозина, но именно те са част от „тежестите“, които дърпат България надолу. Финансите им – колкото и да не им харесва – вече ще трябва да излязат на светло.

Търговията, туризмът и инвестициите ще нараснат, тъй като изчезват разходите за валутен обмен и несигурността от курсови колебания. Ще сме на същата финансова платформа като Германия, Франция, Нидерландия.

Символично, това също е от критично значение:

България е член на ЕС от 2007 г. Ставането на 21-вата държава в еврозоната е логична и важна стъпка. Това показва, че споделяме ценностите на стабилност, отвореност и обща цел в един все по-турбулентен свят.

Тук руската пропаганда нанася най-силен удар. На много протести ясно се веят руски знамена. Посланието е изкусно изградено:

Откажи се от еврото, защити лева, почитай „славянското братство“.

Политици с благословия от Кремъл усилват този наратив, представяйки избора като: Европа или Русия.

Отказът от еврото би бил победа за Владимир Путин.

Всеки наш ход към по-дълбока интеграция с ЕС и еврозоната е удар срещу руското влияние.

Еврото не е символ на западна доминация, то е инструмент на икономическа суверенност, защита и устойчивост. Колкото по-силно се свържем с Брюксел, толкова по-трудно ще бъде външното вмешателство.

С официалното членство в еврозоната България получава представителство в Управителния съвет на ЕЦБ – редом до Германия, Франция, Италия и Испания.

Вместо да бъдем подчинени на решения, които не можем да повлияем (както беше досега), ще имаме място на масата, където ще можем да защитаваме българския интерес.

Това е същината на демократичната легитимност: Не просто приемаме еврото; ние участваме в неговото оформяне. Вземаме решения по въпроси като инфлация, кризи, банков надзор.

За обикновения човек това се превръща в икономическа стабилност.

Да сме реалисти: никой преход не е безболезнен.

Някои малки бизнеси, особено в туризма и търговията на дребно, ще усетят напрежение по време на прехода.

Но правителството вече е стартирало кампании за разяснение и подкрепа, за да омекоти ефекта.

Ще се подобри ценовата прозрачност: когато сравняваме цените директно със страните от еврозоната, пазарната дисциплина ще контролира инфлационните очаквания. Конкуренцията отвъд граница се превръща в мощен инструмент за защита на потребителя.

Призивите за национален вот – включително от президента Радев и „Възраждане“ – представят еврото като екзистенциален въпрос.

Но приемането на еврото се основава на обвързващи договори с ЕС, конституционни задължения и обективни икономически показатели – и не подлежи на референдум.

Конституционният съд вече потвърди, че въпросът не подлежи на национално допитване.

Призивите за такова са политически театър, облечен в демократична реторика. Истинският дебат трябва да е за изпълнението – не за посоката.

Та в заключение: Какво печели България с приемането на еврото? Икономическа стабилност, която идва с ниска инфлация, по-ниски лихви, по-добри кредитни рейтинги.

Интеграция, която идва с по-дълбоко партньорство с ЕС, по-лесна търговия, достъп до банковия съюз.

Геополитическа устойчивост, която идва с по-малка уязвимост към руска манипулация и натиск.

Демократична сила, която идва с реален глас в решенията на еврозоната чрез ЕЦБ.

Потребителски ползи, които са: прозрачни цени, сигурни спестявания, предвидими семейни бюджети.

Това не е скок в неизвестното, това е премерен, базиран на факти преход, към който България се подготвя от десетилетия, чрез договори и чрез наш собствен избор – да укрепим доверието и легитимността на институциите.

Еврото е инструмент, който можем и трябва да използваме.

В свят, белязан от войни и икономически бури, да имаме спасителната лодка на еврозоната е по-разумно, отколкото да се вкопчваме в илюзията за „суверенен лев“.

България заслужава стабилност, просперитет и уважение.

Приемайки еврото на 1 януари 2026 г., ние ги осигуряваме — и казваме ясно: да на Европа и демокрацията, не на страха, манипулацията и геополитическия рекет.