Църковен календар – 8 юли 2025 г.

На 8 юли възпоменаваме паметта на свети великомъченик Прокопий и на преподобни Теофил Мироточиви.

Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено между градовете Драма и Серес, а всеизвестно е, че до Балканската война, 1912-1913 г., всички села там били населени с българи.

Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил.

Светият великомъченик Прокопий, със светско име Неаний, бил родом от Йерусалим, живял и пострадал по време на управлението на император Диоклетиан (284–305). След като получил отлично светско образование, той бил представен на императора и бързо напреднал в службата. Към 303 г., когато се засилват откритите преследвания на християните, Неаний е изпратен като проконсул в Александрия със заповед безмилостно да преследва Божията църква. Но по пътя за Египет, на Неаний се явил Господ Иисус Христос, точно както навремето на Савел, впоследствие апостол Павел, по пътя за Дамаск. Божествен глас му казал: „Неаний, и ти ли идваш срещу Мен?“ Неаний попита: „Кой си Ти, Господи?“ - „Аз съм разпнатият Исус, Божият Син.“ В същото време във въздуха се появил блестящ кръст. След видението Неаний почувствал в сърцето си неизразима радост и се превърнал от гонител в ревностен последовател на Христос.

Заради тази измяна, Неаний бил задържан и окован в окови изпратен в Кесария в Палестина. След ужасни мъчения, светия великомъченик Прокопий бил осъден на обезглавяване с меч. През нощта християните взели многострадалното тяло и, като го увили в погребални дрехи, със сълзи и молитви го предали на земята. Това станало в 303г.

Връщайки се от Александрия, епископ Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията, но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил се оттеглил в Атонския манастир „Ватопед“. Там той отдал своя духовен живот под ръководството на намиращия се в манастира епископ и всеки ден извършвал божествена литургия. След смъртта на епископа той се поселил в манастира „Ивер“, където му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света Гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра, но за да избегне това, преподобни Теофил побързал да приеме велика схима, за да няма - според каноните - право да свещенодейства. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.

От там отишъл в гр. Карея на Света Гора при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията „Св. Василий“ заедно с ученика си Исак, където се посветил на постоянна сърдечна молитва. Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух. Така преподобни Теофил стигнал състоянието, което апостол Павел описва като: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен“.

Предузнавайки своята близка кончина, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с всички, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: „Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!“ Преподобни Теофил умрял на 8 юли 1548 година. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил наричат Мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерения.