СЗО срещу 1.2 млрд. потребители на тютюн: Защо се проваля световната борба с тютюна?

Вече десетилетия всяка информация, доклад или план на СЗО започва със следното: „Тютюнопушенето е една от водещите причини за предотвратима смърт в световен мащаб“ и едва ли може да се намери и един човек на земята, който да не знае.

Още през 2003 г. СЗО създаде, а вече над 180 страни по света са ратифицирали Рамковата конвенция за контрол на тютюна, предвиждаща мерки, които следва да бъдат приложени от страните на национално, регионално и международно равнище с цел постоянно и съществено намаляване на разпространението на употребата на тютюн и излагане на въздействието на тютюневия дим. Това съществено намаление СЗО определи с цифри и време - да постигне 30% намаление на употребата на тютюн между 2010 и 2025 г.

Данните на СЗО обаче сочат, че намаление има, но то е далеч под целта от 30%, или ако през 2010 г. нивото е било над 41% в световен мащаб, през 2025 г. е близо 33%. Нещо повече - броят на пушачите не намалява значимо въпреки всички мерки и кампании срещу цигарите: през 2010 година общият брой на потребителите на тютюн е 1.32 млрд. , през 2025 г. – 1.23 млрд., а според СЗО през 2030 г. броят им няма да намалее съществено и ще остане около 1.2 млрд.

Факторите, които възпрепятстват СЗО да постигне целите са следните:

• СЗО упорито се съпротивлява срещу подходът за редуциране на вредите от тютюна, въпреки, че в целта на рамковата конвенция за контрол на тютюна е предвидено постигане на «намаляване на излагане на въздействието на тютюневия дим». В последните няколко години СЗО е критикувана от голяма част от научната общност, че не приема доказани подходи за намаляване на вредите, като например насърчаване на бездимни тютюневи алтернативи, електронни цигари или други никотинови заместители. Тези алтернативи на много места по света са показали обещаващи резултати в подпомагането на пушачите да се откажат от тютюнопушенето, но поради прекомерно предпазливата позиция на СЗО, организацията е ограничила широкото им приемане, като сама «бойкотира» собствената си цел.

• Икономически и политически фактори: В много страни по света мерките за контрол на тютюна са трудни за прилагане поради икономическата стойност и фискалния принос от тютюна и тютюневите изделия, поради което се налага и политически по-балансирана позиция към строгите мерки на СЗО.