СЗО срещу 1.2 млрд. потребители на тютюн: Защо се проваля световната борба с тютюна?

Вече десетилетия всяка информация, доклад или план на СЗО започва със следното: „Тютюнопушенето е една от водещите причини за предотвратима смърт в световен мащаб“ и едва ли може да се намери и един човек на земята, който да не знае.

Още през 2003 г. СЗО създаде, а вече над 180 страни по света са ратифицирали Рамковата конвенция за контрол на тютюна, предвиждаща мерки, които следва да бъдат приложени от страните на национално, регионално и международно равнище с цел постоянно и съществено намаляване на разпространението на употребата на тютюн и излагане на въздействието на тютюневия дим. Това съществено намаление СЗО определи с цифри и време - да постигне 30% намаление на употребата на тютюн между 2010 и 2025 г.

Данните на СЗО обаче сочат, че намаление има, но то е далеч под целта от 30%, или ако през 2010 г. нивото е било над 41% в световен мащаб, през 2025 г. е близо 33%. Нещо повече - броят на пушачите не намалява значимо въпреки всички мерки и кампании срещу цигарите: през 2010 година общият брой на потребителите на тютюн е 1.32 млрд. , през 2025 г. – 1.23 млрд., а според СЗО през 2030 г. броят им няма да намалее съществено и ще остане около 1.2 млрд.

Факторите, които възпрепятстват СЗО да постигне целите са следните:

Независимо от отпора на СЗО, успешните политики на някои държави вече доказват ползата от намаляването на вредата и на практика, редуцирайки както броя на пушачите и нивото на тютюнопушене, но и на заболяванията.

Потребителите призовават: Елате в реалността

Защо СЗО не вижда успехите на Швеция, Япония, Великобритания?

Япония e друг успешен пример, където революцията в битката с цигарите дойде с навлизането на нагреваемите тютюневи продукти, след което само за 10 години продажбите на цигари намаляха с над 52%, което е исторически резултат.

Пушенето на цигари можеше и да изчезне в последните 20 години, но СЗО не пожела това

Въпреки тези примери и научните доказателства, СЗО продължава да отрича ефективността на алтернативите като подход за намаляване на вредата от тютюна, което според потребителите е съзнателно пренебрегване на научните данни и техните нужди.

снимки: shutterstock

• СЗО упорито се съпротивлява срещу подходът за редуциране на вредите от тютюна, въпреки, че в целта на рамковата конвенция за контрол на тютюна е предвидено постигане на «намаляване на излагане на въздействието на тютюневия дим». В последните няколко години СЗО е критикувана от голяма част от научната общност, че не приема доказани подходи за намаляване на вредите, като например насърчаване на бездимни тютюневи алтернативи, електронни цигари или други никотинови заместители. Тези алтернативи на много места по света са показали обещаващи резултати в подпомагането на пушачите да се откажат от тютюнопушенето, но поради прекомерно предпазливата позиция на СЗО, организацията е ограничила широкото им приемане, като сама «бойкотира» собствената си цел.

• Икономически и политически фактори: В много страни по света мерките за контрол на тютюна са трудни за прилагане поради икономическата стойност и фискалния принос от тютюна и тютюневите изделия, поради което се налага и политически по-балансирана позиция към строгите мерки на СЗО.

• Културни и социални бариери: Тютюнът е дълбоко вкоренен в социалната и културна тъкан на много общества, което затруднява промяната на нагласите, поведението и приемането на употребата на тютюн. Страните от Югоизточна Европа, включително и България, са част от света, в които тютюнът е част от традиционния социален и икономически живот.

• Черния пазар: Строгите регулации на СЗО, като свръхвисоките данъци доказано водят до растеж на черния пазар – среда, в която се продават и употребяват по-евтини, нерегулирани тютюневи продукти и често с пъти по-висок риск за здравето от законните изделия. Това подкопава усилията за контрол на тютюна и носи високи щети не само на фискалната стабилност, но и на общественото здраве.

• Непоследователно прилагане на всички препоръки и политики на СЗО: Въпреки че СЗО е разработила всеобхватни стратегии, прилагането на всяка от тях варира в различните страни поради националните характеристики и особености. 27-ЕС са страните в света с най-напреднала, строга и хармонизирана регулация в областта на контрола върху тютюна, въпреки, че това не може да се отнася до фискалните мерки, тъй като кохеренти и съпоставими данъчни мерки във всички страни-членки на ЕС са неприложими.

Научната общност е категорична, че най-ефективният фактор за борба с тютюна е да се насърчат подходите за намаляване на вредите от пушенето чрез преход към алтернативи без горене, каквито са електронни цигари, продукти с нагряване на тютюн или никотин за орална употреба – снус и паучове, вместо това пушачите да продължават да пушат и да излагат непушачите на пасивно пушене. Световната здравна организация упорито отказва да приеме научните доказателства за този подход, въпреки, че признава, че големият проблем с тютюнопушенето е в горенето на тютюна. При него се отделят хиляди канцерогенни и други вредни вещества, които липсват или са съществено редуцирани при други алтернативни форми на употреба на тютюн и никотин.

СЗО обаче остава в плен на идеологически догми, които от борба с тютюна се транформират в борба с никотина, което поставя световната организация отвъд реалността и ползите за общественото здраве, затваряйки очи и уши за стотиците научни трудове по темата.

Упорито затворените очи и уши на организацията, която диктува здравните правила в световен мащаб, предизвикват все повече недоволство в Европа. За спешна реформа на финансираната с пари на данъкоплатците СЗО и нейния орган за контрол върху тютюна – Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ), настояват потребителски организации. Това стана ясно по време на 12-тото издание на Глобалния форум за никотина във Варшава Global Forum on Nicotine 2025 - Conference Programme | GFN25 in Warsaw, June 19-21, където темата беше широко дискутирана, като участниците се обединиха и декларираха следното: „Годините на политизирано вземане на решения, непрозрачно управление и пренебрегване на потребителските гледни точки, са направили контролната рамка все по-неефективна и откъсната от научната и социалната реалност. Време е СЗО да се обърне към реалността: пушенето убива, но не всяка форма на никотинова употреба е еднакво опасна, настояват потребителите. Конвенцията е провал - основната ѝ цел, а именно премахване на тютюнопушенето, не е постигната, а разпространението на пушенето не е намаляло съществено.“

Призивите за промяна в политиката за контрол на тютюна все по-често се съчетават с призиви за дълбока реформа на международната здравна организация през последните години, особено след остро критикуваната реакция на СЗО по време на пандемията и новите съмнения относно цялостния ѝ управленски модел.

Швеция, Япония, Великобритания вече дадоха ясен пример, че когато политиките стимулират прехода от цигари към по-малко вредни алтернативи, резултатите не закъсняват. Учените и правителствата вече отчитат т.нар. Real World Evidence или доказателствата от реалността.

Швеция е на прага да стане първата страна в света, обявена от СЗО за „свободна от тютюнопушене“ – и то не защото е забранила всички форми на никотин, а защото активно насърчава употребата на бездимните продукти за орална употреба - снус (със тютюн) и никотиновите паучове (без тютюн). Там смъртността от рак на белия дроб е най-ниската в Европа.

Великобритания е друг позитивен пример, която не просто регулира пазара и продуктите, а дори раздава електронни цигари безплатно като част от здравни програми за отказ от тютюнопушене и успешно редуцира броя на пушачите с около 12% за едно десетилетие.

„РККТ се е превърнала в политически инструмент, а не в договор, основан на науката“, казва Мартин Кълип от Алианса за защита на данъкоплатците (TPA). И допълва, че конвенцията трябва да бъде изцяло преработена и да се базира на основана на доказателства наука и медицина.

Джийни Камерън, дългогодишен наблюдател на международните тютюневи политики, е още по-категорична: „Трагедията е, че тютюнопушенето можеше да бъде почти напълно елиминирано през последните 20 години, ако науката и доказателствата бяха приети от СЗО и националните здравни органи. Това е пълен провал на конвенцията за контрол на тютюна и на борбата със здравните последици от пушенето с категоричното отричане на науката и доказателствата.“

СЗО продължава да препоръчва едни и същи рестрикции – високи данъци, забрани и предупреждения – както за традиционните цигари, така и за продукти, които доказано носят по-малко рискове. Това, според анализаторите и според статистическите данни, които показват, че пушачите са все така над милиард души в света, не води до подобрение на картината с болестите, свързани с пушенето.

Том Глийсън, член на борда на New Nicotine Alliance Ireland, също настоява за реформа, базирана на доказателства. „Конвенцията не се е адаптирала от 2005 г. насам, за да отчете по-малко вредните никотинови продукти“, казва той. „Вместо това се поздравяват за намалени проценти, които са твърде незадоволителни, а броят на пушачите остава почти същият. Войната срещу тютюна не бива да е за сметка на самите хора, които употребяват тютюн, за които се твърди, че се води войната.“

Според Нанси Лукас, представител на потребителите от Азия, обръщането на гръб от страна на СЗО към подходите за намаляването на вредата от тютюна умаловажава и зачерква десетилетия на научни разработки и доказателства, и наказва непропорционално страните с ниски и средни доходи. „Това не е обществено здраве – това е здравно неравенство“, казва Лукас.