63,6% от българите определят работата на външните финансови одитори като важна за обществото, а 55.4% смятат, че дейността им може реално да бъде полезна в борбата с корупцията

Освен, че се застъпва мнението, че държавата има полза от дейността на външните финансови одитори, мнозинство от 66.3% са привърженици на идеята държавата да упражнява повече контрол (регулации) върху бизнеса в България.

платено съобщение

На база данните от проведено социологическо проучване, ИДЕС проведе публична дискусия с участието на институции и експерти на тема „Ролята на независимия финансов одит за подобряване на бизнес средата“

Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) реализира публична дискусия с участие на институции и експерти, в търсене на инструменти за повишаване на обективността и прозрачността на информацията в икономиката и финансите. Темата на събитието, „Ролята на независимия финансов одит за подобряване на бизнес средата“, постави основите за дискусия за нуждата от промени и подобрения в счетоводното и търговското законодателство, които могат да повлияят положително както върху бизнеса, така и върху публичните финанси.

За пръв път публично бяха представени данни от представително проучване, реализирано от социологическа агенция “Мяра”, по теми, свързани с професията на независимите финансови одитори в България. Данните бяха представени и анализирани от социолозите Първан Симеонов и Яница Петкова, като посочиха, че едни от основните мнозинства се оформят около принципното съгласие с тезите, че работата на външните финансови одитори е важна за обществото (според 63,6%), а също и държавата да оказва по-голяма подкрепа на независимите финансови одитори (според 59.5% от респондентите).

Други интересни данни сочат, че 55.4% от запитаните смятат, че дейността на външните финансови одитори може реално да бъде полезна в борбата с корупцията, като респондентите, които са посочили този отговор, са предимно хора с висше образование – 63.8% и живеещи основно в столицата – 63.4%. По отношение на възможните ползи от дейността на външните финансови одитори се очертават сериозни мнозинства, в това число ползи за държавата (63.6%), банките (58.2%), бизнес партньорите (54.5%), инвеститорите (53.9%), широката общественост (51.6%), хората, които управляват фирми (50.9%), собствениците на фирми (48.4%) и служителите на фирми (44.3%).

„Обществото вижда в лицето на ИДЕС съюзник“, коментира данните Първан Симеонов и допълни: „Обществото вижда тук не поредна институция, не поредна неправителствена организация, а вижда възможен лост за контрол. Контрол, който се чете като прозрачност или повече правила, но при всички положения знаете, че усещането за справедливост е базисно усещане в нашето общество.“

Независимо от сравнително ниската степен на запознатост с дейността на външните финансови одитори (20,7% заявяват, че са запознати), се сформират сериозни мнозинства, които са съгласни, че независимите финансови одитори носят сериозна отговорност (71%). Не е малък делът на тези, които определят професията на независимите финансови одитори като много необходима на обществото - 61.8%.

Според българското законодателство на задължителен финансов одит подлежат дружества, отговарящи на два от следните три критерии: 4 милиона лева балансова стойност на активите, над 8 милиона лева годишни нетни приходи от продажби и 50 души средна численост на персонала. По данни на ИДЕС това са по-малко от 1,5% от компаниите в страната. В същия момент много незадължени по закон компании избират независимия одит като средство, с което да удостоверят верността на финансовата си информация пред инвеститори, кредитори, банкови институции, държавни институции и други заинтересовани организации.

Какви са нагласите на българина по отношение на нуждата от задължителен финансов одит и контрол? 34.3% са на мнение, че всички фирми в страната трябва да подлежат на външен финансов одит, 25.4% смятат, че е добре да има праг, но да е такъв, че повече фирми да подлежат на задължителен външен финансов одит. 13.2% одобряват сегашния праг и мислят, че трябва да се запази на същите нива. Едва 3.6 на сто от респондентите мислят, че прагът трябва да се промени така, че по-малко фирми да са задължени да преминат през външен одит, а според 3.3% никоя фирма не трябва да подлежи на външен финансов одит.

По време на дискусията членове на Управителния съвет на ИДЕС подчертаха, че одитът на практика работи в полза на бизнеса и за подобряване на прозрачността на финансовата информация и на бизнес средата. Финансовият одит е част от общата система за финансов контрол – за малките предприятия именно одиторите са основната и често пъти единствената система за контрол в България, защото одитът се извършва всяка година и установените грешки се коригират своевременно, вместо с глоби и лихви в резултат от данъчна ревизия.

„Около 97% от постъпленията в държавния бюджет се плащат доброволно. Това са постъпления, които бизнесът плаща, като декларира съответните данъци“, коментира Председателят на ИДЕС, Илия Илиев. „Но не само внасянето на данъците се базира на счетоводна информация и счетоводни системи. Изчислението на брутния вътрешен продукт се базира на подадените в НСИ финансови отчети, познати като годишни отчети за дейността. В тази връзка, достоверността на тази информация е изключително важна за управлението на цялата икономика, което минава както през управление на всеки субект, който участва в икономиката, от най-малкия до най-големия, така и до публичните финанси“, допълни той.

Една от засегнатите теми в дискусията беше нуждата от създаване на Национален орган по счетоводство – тема, обсъдена и на среща на ИДЕС с Президента Румен Радев. „Идеята да има законодателен орган по счетоводство, който да бъде създаден чрез партньорство между държавната администрация, бизнеса и ИДЕС, е предпоставка за защита на интересите на всяка от страните“, коментира Милена Рангелова, Зам.-председател на ИДЕС. „От една страна е държавата, която се интересува от публичните финанси, от друга - бизнесът, който ежедневно трябва да осигурява работни места, в същото време да се грижи за печалбите си и междувременно да плаща и данъци. ИДЕС е свързващото звено – одиторите успяват да вникнат и да разбират потребностите на бизнеса и в същото време безпристрастно да оценяват финансовата информация“, допълни тя.

Други данни, които станаха повод за последваща дискусия, посочват, че 23.1% от респондентите са на мнение, че дейността на външните финансови одитори може да гарантира спазване на всички правила в счетоводството на една фирма – с което проличава и известна степен на доверие към професията. От друга страна 41.6% смятат, че независимите финансови одитори не могат да са гарант срещу счетоводни грешки, укриване на данъци и икономически престъпления. На практика одитът може да помогне за свиване на сивата икономика чрез изнасяне на информация, което би довело до изсветляване на дружества, които умишлено отчитат по-слаба икономическа активност в бизнеса си като цяло, за да намаляват печалбата си с цел избягване на данъци.

В дискусията се включиха още Николай Игнатов, директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит” към Министерство на финансите, Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и представители на Българска търговско-промишлена палата. Според изпълнителния директор на АИКБ двете организации могат да постигнат много голяма промяна, в партньорство. „Бизнесът вижда естествен партньор и търси експертизата на експерт-счетоводителите“, сподели Добрин Иванов по време на дискусията.