Дупки в имунитета: Хиляди деца в България са без задължителни ваксини

Постигнатият имунизационен обхват със задължителни ваксини остава по-нисък в сравнение с търсения. Това е извод от доклад на Националния център по заразни и паразитни болести, който разглежда ваксинационното покритие и заболеваемостта у нас в периода 2019 – 2023 г., предаде БТВ.

На хиляди деца не се поставят задължителните имунизации, а регионалните здравни инспекции оправдават резултатите с миграцията на население, отказа от имунизации, административни пречки, заобикаляне на правилата в детски заведения и прием на деца с непълен имунизационен статус.

Заключението е ясно – тези причини допринасят за намаляването на колективния имунитет срещу конкретни ваксинопредотвратими инфекции. Около 7% от децата, подлежащи на имунизация у нас, остават извън обхвата на националната програма. Въпреки това, с изключение на ваксините за пневмококова инфекция и туберколоза, при другите задължителни препарати, се отчита минимално повишаване на ваксинираните. В доклада се посочва, че COVID-19 е оказал негативно влияние върху изпълнението на имунизациите в България.

Категорично се заявява, че неимунизираните деца са основно по причини от немедицински характер – отказ на родители. Ваксината за туберкулоза – БЦЖ, се слага още в родилния дом, през първите 48 часа. На реимунизация подлежат децата на 7 г. По официални данни обаче, през 2023 г. на 1,691 новородени не са ваксинирани с препарата или 96,5% са получили задължителната имунизация при раждането си.

През годината не са имунизирани с първи прием общо 4 712 деца, от които поради медицински противопоказания – 1 853, поради отказ от имунизация - 40, а останалите 2 819 са по причини от немедицински характер. Според статистиката, обхватът при реимунизация пада на 87,4 през 2023 г. При реимунизацията на 12-годишна възраст поради медицински противопоказания не са имунизирани 1694 ученици, поради отказ - 208, а поради други немедицнски причини - 5904, или общо 7806 деца не са получили втора доза.

Имунологът обясни, че след преболедуване, вирусът на варицелата остава в човешкия организъм, като съществува над 30% риск след това да се изяви херпес „Зостер“, който рецидивира и може да многократно да се реактивира вирусът.

Противопоказанията да не се слага имунизация зависят от това дали ваксината е „жива“ и са свързани с имунния дефицит, алергии и детето да няма остро инфекциозно заболяване към момента на апликацията.

Доц. Бацелова обясни, че живите ваксини се прилагат с поне 30 дни интервал, за да има време за изграждане на имунна защита.

През годините имунизацията срещу пневмококова инфекция се задържа на нива от около 86-87%. От доклада се вижда обаче, че при реимунизацията цифрите се увеличават или повече деца остават извън обхвата. Първи прием не са получили 3405 деца, втори – 4406 и трети – 6566. И докато при задължителните ваксини се поддържа сравнително стабилно ниво на обхвата, не така седи въпросът с препоръчителните.

През 2023 г. са обхванати едва 6,2% от децата, подлежащи на ваксинация срещу рак на маточната шийка. На 1220 момичета на възраст между 10 и 13 г. е поставен препарат срещу човешки папилома вирус. Докладът показва още, че има скок в заболеваемостта от Хепатит Б, коклюш и менингит.

Вглеждайки се по-детайлно виждаме, че през 2021 г. случаите на т.н. „магарешка кашлица“ са само 3, през 2023 г. обаче се отчита значителен ръст – 23. През 2024 г. заболяването предизвика паника сред родителите у нас – регистрирани бяха 843 случая на коклюш само до май месец, според данни, изнесени в медиите. Бяха въведени противоепидемични мерки заради двата смъртни случая, и двата – при кърмачета на около 1 месец в Кюстендил, без поставени ваксини. Редица деца изкараха тежко заболяването и благодарение на спешната медицинска намеса бяха спасени.

Според доклада, не са регистрирани заболявания от дифтерия, полиомиелит, морбили, рубеола вкл. вродена рубеола. Дезинформация и спекулации, свързани с ваксините, отказват родителите от задължителните имунизации за децата им, четем в доклада на НЦЗПБ. Според имунолога доц. Христина Бацелова това явление се наблюдава предимно в Източна Европа, а основна вина за тази тенденция имат медицинските лица, които разпространяват фалшива информация.

Доц. Бацелова заяви, че у нас няма регистър колко хора са си сложили препоръчителни ваксини. Може да се спекулира единствено по данни от аптечната мрежа – колко препарата са били купени. По думите ѝ санкциите за непоставена задължителна ваксина не работя и се заобикалят. Според нея може да увеличи обхвата на поставените ваксини единствено чрез информационни кампании за ползите.

По закон, родители, които не са сложили задължителните ваксини на детето си подлежат на глоба от 50 до 100 лв. при първо нарушение и от 100 до 200 лв. при второ нарушение. За деца под 1 година, при подадена декларация за месечни помощи, липсата на документ за извършени имунизации може да доведе до спиране на помощите, а неваксинирани деца трябва да останат извън детските градини. Лекарите, непоставили ваксините, също подлежат на санкция. Ваксините в имунизационния календар за съвместими по между си, категорична е доц. Бацелова.

Интервалите са така определени, че да се изгради имунитет към съответните заболявания и са безопасни, прилагайки ги заедно. Може да приложим толкова ваксини в един и същи ден, колкото преценим, че е необходимо. В държави като Швейцария и Великобритания поставят и по 4 ваксини на едно посещение.

Експертът поясни, че не е необходимо да се взима кръв и урина за изследване преди ваксинация на дете. „Това е мъчение за детето, ненужно е. Лекарят преценява към деня на ваксинация. Имунната система на едно дете може да се справи с толкова антигени, колкото навлязат в човешкия организъм, може да отговори с много добър имунен отговор до над 10 хил. антигена, въведени в един и същи момент в човешкия организъм".