Пленарното време не стигна на депутатите да гласуват предложението за референдум за българския лев

Бих ви предложил да се влеете във „Възраждане“, защото не виждам особен смисъл във вашето съществуване, отговори й Дилов.

Вие нямате собствена политика, правите това, което ви казват началниците от Брюксел, опонира му Красимир Манов от „Морал, единство, чест“.

Пленарното време не стигна депутатите да гласуват проекта на решение, подписан от „Възраждане“ и „Величие“, за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.“ В края на заседанието не бе прието предложението на „Възраждане“ за удължаване на работата до гласуването на точката. Дебатът по нея продължи с часове.

Народното събрание (НС) не може да се произнася по въпроси, които не са от неговата компетентност, обясни в изказването си по време на дискусията председателят на парламента Наталия Киселова. През 2009 г., когато изобщо не е имало идея за „Възраждане“, „Величие“, „Морал, единство, чест“, НС е приело закон за прякото участие на гражданите в държавна власт, където е предвидено, че по въпросите, свързани с международни договори, които са ратифицирани, не може да има референдум, припомни тя. По думите й българската държава не може да си позволи да изглежда нелепо в очите на своите партньори. Второ, въпросът каква е позицията на БСП е важен, отбеляза Киселова. И припомни, че през 1995 г. правителство със социалистите начело подава молба за членството ни в ЕС, а през 2005 г. с премиер от социалистическата партия започват най-усилените дейности, за да влезе България в ЕС, което е факт през 2007 г.

Социалистическата партия и нейните коалиционни партньори имат проевропейски път на развитие, подчерта председателят на НС. Трето, добави Киселова, още през 2011 г. България е трябвало да стане член на еврозоната, но това не се е случило по определени причини - сега обсъждаме дали да завършим пълноценно европейската си интеграция. Трябва юристите в тази зала да си отговорят на въпроса към кой момент е можело да има национален референдум – преди да ратифицираме договора за присъединяване към ЕС, дали когато предстои да се подаде заявление от правителството за конвергентен доклад, или по всяко едно време, посочи Наталия Киселова.

Няма спор, че във всеки случай, когато не е в компетентността на НС, не може да има национален референдум, подчерта председателят на парламента. И спрете да лъжете хората, че държавната власт във всеки един момент може да проведе национално допитване, трябва да се върнем към основите на парламентарната демокрация в реда, който Конституцията е предвидила, призова тя. По тази причина не сме държава, в която се смята, че всеки, който има мнение, то трябва да стане закон, добави Киселова. Затова по въпроси от компетентността на Великото Народно събрание, които вече са решени с международен договор, референдум не може да има, изтъкна тя. Не давайте за пример Швейцария, тя не е член на ЕС, посъветва парламентарният председател. Да се твърди, че не искаме допитвания, е некоректно, това не е политически въпрос, той е правен, коментира ощеКиселова.

В началото на дебатите Маргарита Махаева от „Възраждане“ посочи, че въпросът е свързан с националния ни суверенитет и запазване на българската идентичност. Отказът да се даде глас на народа по един толкова важен въпрос е отричане на неговото суверенно право, подчерта депутатът. Тя припомни, че под искането за допитването са се подписали над 600 000 граждани. Въпросът не е противоконституционен, защото в договора за присъединяване към ЕС се казва, че България трябва да стане част от еврозоната, но не се казва кога, обясни Махаева. КС не се е произнесъл по същество за конституционността на нашия въпрос, каза тя. Колегата й Петър Петров припомни, че те неведнъж са предлагали намаление на изискванията за свикване на референдум в закона за прякото участие на гражданите в държавната власт, но предложенията им винаги са отхвърляни. От „Възраждане“ предупредиха, че с въвеждане на еврото у нас, може да стане като в Хърватия – рязко увеличение на цените.

Сравнението с Хърватия е абсолютно неуместно, защото ние от много години сме с фиксиран курс към еврото, отговори Любен Дилов от ГЕРБ-СДС.

В реплика лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отбеляза, че, когато говорим за договори, те трябва да бъдат одобрени от двете страни, в противен случай е диктат. В нашия договор с ЕС не е записана дата, ние не променяме нищо в него, изтъкна той. Това, което говорим, не е пропаганда, категоричен е Костадинов.

Мария Илиева от „Величие“ заяви, че партията подкрепя инициативите на „Възраждане“ за смяна на правителството. Това за нас е крачка към обединение. Искаме да бъде питан българският народ по толкова важен въпрос, коментира тя. Юлиана Матеева изтъкна, че "за голяма част от българите влизането в еврозоната е насилствен акт".

„Има такъв народ“ възникна като политическа организация, защото навремето им отказаха референдум, който смятаха за правилен, припомни Искра Михайлова от „Възраждане“. Сега се отказват от всички референдуми у нас и се коалираха с ГЕРБ и ДПС, коментира тя.

Александър Иванов от ГЕРБ-СДС изтъкна, че според европейската статистика в страните от еврозоната инфлацията е по-ниска в сравнение с другите. България ще получи своя глас в много насоки – в инвестиционен план, например, се очаква с над 100% да се увеличат инвестициите, обясни Иванов. Това, което правите, е от ваш вътрешнопартиен интерес и се заигравате със страховете на хората, обърна се Иванов към вносителите на проекта за референдум. И в момента българският бизнес, гражданите, използват еврото като валута, отбеляза той.

Не смятам, че е факт това, което казвате, че ще се откажем от българските национални интереси, добави депутатът. Основната ни търговия е с ЕС, българските граждани ще разполагат с повече средства, а няма да обеднеят, продължи Иванов. И посочи, че с 42% са се повишили доходите в Латвия, пет години след приемане на еврото. Последните 4 години у нас имаше много ниски чуждестранни инвестиции, имаше отлив, продължи представителят на ГЕРБ-СДС. След като правителството потвърди целта си за присъединяване към еврозоната, има засилен инвеститорски интерес, а очакванията са със 130% да се повишат инвестициите още първата година след влизането в еврозоната. Страната ни ще влезе в еврозоната по фиксирания вече курс от 1,95лв. за евро и той няма да бъде променен, увери Александър Иванов. Вносителите на проекта да излязат и да кажат имат ли спестявания в евро, призова той.

Колегата му Тома Биков (ГЕРБ-СДС) коментира, че в дебата не се е чуло нещо по-различно от това, което се чу през последните няколко месеца, започвайки от 9 май, когато президентът Радев предложи парламентът да гласува искане за референдум за влизане в еврозоната. Да си говорим, че референдумът трябва да определи, че 2043 г. най-рано ще влезем в еврозоната, означава, че Костадин Костадинов и „Възраждане“ са против еврозоната, е неговият извод. Биков отбеляза още, че Румен Радев и до момента не е отговорил ясно дали е за влизане в еврозоната през 2026 г. и не казва в коя точно година. Големият въпрос е България трябва ли да стане част от еврозоната, много е смешно да го задаваме в този момент, след като вече е поискан конвергентен доклад, подчерта Биков. Няма време за дебати, има време за вземане на решения и всеки трябва да носи отговорността си, ние сме готови да я носим, декларира депутатът.

Драгомир Стойнев от ПГ „БСП- Обединена левица“ припомни, че молбата за членство в ЕС е подадена при правителството на Жан Виденов. В най-значимите моменти бъдещето на България винаги е било подкрепяно от БСП, изтъкна той. Истинското лидерство е хората да вървят след нас, след вас, подчерта политикът, предаде БТА.