„Еволюцията (за осем месеца от падането на козирката на железопътната гара в северния град Нови Сад) показа, че недоволството съществува и с времето набира все по-голяма сила“, каза Пицула за Хърватското радио.
Той добави, че наблюдателите са забелязали проблема, а той е нарастването на недоволството.
Според депутата в ЕП на 28 юни се е появил нов аспект – откритата и планирана употреба на насилие, която е продължила и след протеста, което е предизвикало нова вълна на недоволство.
Той отбеляза, че лидерът на Сърбия не използва едно средство, към което винаги е прибягвал – свикването на предсрочни избори.
„Сърбия е вероятно рекордьор, заедно с България, по свикани предсрочни избори през последните години. Сега Вучич се колебае, защото усеща, че властта му вече не е толкова стабилна, колкото беше“, посочи Пицула.
Той коментира и защо на протестите в Сърбия няма знамена на Европейския съюз.
Той каза, че голяма част от протестиращите не се обявяват в подкрепа на ЕС и добави, че ако искат да дойдат на власт, ще трябва да надградят основните си позиции с отношение към редица митологии.
Хърватският евродепутат от Социалдемократическата партия и пратеник на Европейския парламент за Сърбия, Тонино Пицула, заяви днес, че се наблюдава еволюция на недоволството на значителна част от сръбските граждани от управлението на Александър Вучич. Според него Вучич се колебае да свика предсрочни парламентарни избори, защото усеща, че властта му вече не е толкова стабилна.
„Студентите поискаха безпристрастно разследване за това кой е отговорен за смъртта на 16 души. Поискаха държава, очистена от корупция. Съботният протест в Сърбия донесе нещо ново. Тогава бе подчертан и повторен призивът за свиване на предсрочни избори. Студентите отдавна обмислят идеята за студентска листа с хора с авторитет в Сърбия. Те отказват всякаква връзка с институционалната опозиция“, обясни Пицула.
„Предполагам, че това ще доведе до по-нататъшни протести, особено след като Вучич се чувства окуражен и продължава да използва всички средства, с които разполага“, подчерта Пицула.
„Това са 25 години на един политически модел, който не е преодолял националната митология, донесла нещастие на Сърбия и региона още от 80-те години, през войните в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, и Косово) от 90-те и всичко, което се случи след убийството на Зоран Джинджич (март 2003 г.). Това е среда, която, създавайки нови митове, поддържа живи и старите. Сърбия на Вучич е пример за фасадна демокрация“, каза още Пицула.
)