България обърна специално внимание на югоизточния фланг на НАТО на историческата среща на върха на алианса в Хага

Както гласи цитатът на самия Тръмп в обобщението на агенция Ройтерс за срещата в конгресния център "Световен форум" в Хага, "Аз го (член 5 – бел. ред.) подкрепям. Затова съм тук. Ако не го подкрепях, нямаше да съм тук".

"Днес е един исторически момент", каза в сряда министър-председателят на Естония Кристен Михал. Генералният секретар на алианса Марк Рюте заяви на свой ред, че за него е "кристално ясно, че САЩ са отдадени изцяло на ангажимента си" към пакта.

Премиерът Желязков заяви на срещата позицията на България, с която обърна специално внимание на укрепването на югоизточния фланг на НАТО, като отбеляза, че Западните Балкани са "благодатна почва" за "вредните и хибридни усилия на Русия".

Утвърждаване на споразумението за разходи от 5% от БВП и за колективна отбрана с обща декларация

От тези пет процента 3,5 ще бъдат за същински военни разходи, а останалите - за вложения в съпътстващи сектори като киберсигурност и пътна инфраструктура. Тук влизат и проекти с двойно предназначение - военно и гражданско.

"Декларацията от Хага е едно дипломатическо хайку", отбелязва в анализ американският мозъчен тръст Атлантически съвет (Atlantic Council).

България заяви позиция за укрепване на югоизточния фланг на НАТО

Историческа среща на върха на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) се проведе в Хага, Нидерландия, тази седмица - на 24 и 25 юни. Определението "историческа", изведено на преден план и в официалния сайт на алианса, и в изказвания на държавни и правителствени ръководители на 32-те страни членки на пакта, има поне две основания.

На първо място е увеличението на норматива за разходи за отбрана от 2 на 5 процента от брутния вътрешен продукт на всяка страна в срок до 2035 година - утвърдено в общата декларация на форума; и, от друга страна, присъствието на президента на САЩ Доналд Тръмп, гарантирал съпричастността на Вашингтон към колективната отбрана на алианса, залегнала в устава на НАТО.

„(Алиансът) НАТО е по-силен, НАТО е по-обединен, НАТО с лидерството на Съединените щати изглежда много силен съюз, много по-силен, отколкото изглеждаше в началото на настоящата година", заяви министър-председателят на България Росен Желязков, който оглавяваше българската делегация на срещата на върха в Хага. В нея бяха включени министрите на външните работи – Георг Георгиев, и на отбраната – Атанас Запрянов, както и началникът на отбраната – адмирал Емил Евтимов.

В срещата на върха наред с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и водачите на делегациите на 32-те страни членки на пакта участие взе и Европейският съюз в лицето на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Кая Калас.

Страните от НАТО потвърдиха ангажимента си за колективна отбрана в декларацията от срещата на върха в Хага, залегнал в член 5 от Северноатлантическия договор, според който нападение срещу една от страните членки е нападение срещу всички. Съюзниците в алианса подкрепиха в общата си декларация от 5 точки и постигнатото преди форума споразумение за разходи за отбрана в размер на 5 процента от брутния вътрешен продукт на всяка държава от пакта. Този целеви показател трябва да бъде постигнат до 2035 година.

"Ние, държавните и правителствените ръководители на Северноатлантическия алианс, се събрахме в Хага, за да потвърдим ангажимента си към НАТО, най-силния алианс в историята, и към трансатлантическите взаимоотношения. Потвърждаваме непоколебимия си ангажимент за колективна отбрана, залегнал в член 5 от Вашингтонския договор – че нападение срещу един е нападение срещу всички. Оставаме единни и непоколебими в решимостта си да защитим един милиард граждани, да защитим алианса и да запазим свободата и демокрацията си", започва общата декларация от срещата на върха.

"Обединени пред сериозните заплахи и предизвикателства за сигурността, по-специално дългосрочната заплаха за евроатлантическата сигурност, каквато представлява Русия, и постоянната терористична заплаха, съюзниците се ангажират да инвестират 5% от БВП годишно за основни отбранителни нужди, както и за разходи, свързани с отбраната и сигурността, до 2035 г., за да гарантират нашите индивидуални и колективни задължения, в съответствие с член 3 от Вашингтонския договор. Нашите инвестиции ще гарантират, че разполагаме със силите, способностите, ресурсите, инфраструктурата, бойната готовност и устойчивостта, необходими за възпиране и отбрана в съответствие с нашите три основни задачи: възпиране и отбрана, предотвратяване и справяне с кризи и съвместна сигурност" се казва в документа.

Там се упоменава и че съюзниците се съгласяват, че този ангажимент от 5% ще обхваща две основни категории на инвестициите в отбраната. Съюзниците ще отделят най-малко 3,5% от БВП годишно, въз основа на договореното определение за разходи за отбрана на НАТО до 2035 г., за да осигурят ресурси за основните отбранителни нужди и да постигнат целите по отношение на отбранителния капацитет на НАТО.

"Краткият изказ може да е сърцевината на остроумието, но той не е типичен за езика на дипломацията. Общите декларация от срещи на върха обикновено се договарят старателно и детайлно в продължение на няколко месеца, за да се гарантира, че първостепенният проблем на всеки от членовете на съответната организация е разгледан, а езикът е многопластов. Не и тази година", посочва мозъчният тръст.

"Само с пет абзаца от общо 427 думи Хагската декларация е дипломатическо хайку", се казва в анализа, като се прави аналогия с емблечатичния кратък японски поетичен жанр. Между другото ден преди началото на форума министър-председателят на Япония Шигеру Ишиба отмени участието си на срещата на върха в Хага, предаде ДПА. Агенцията се позова на изявление на Министерството на външните работи на Япония, която не изнесе подробности за причината за отсъствието на премиера. Япония не е членка на НАТО, но е със статут на Индо-тихоокеански партньор на алианса.

"Краткостта на общата декларация отразява променения трансатлантически политически контекст", обръща внимание Атлантическият съвет. Миналата година Вашингтонската декларация беше с обем от 5341 думи, с обширни и подробни раздели, обхващащи усилията за модернизация на отбраната, подкрепата за Украйна и по-широкото стратегическо предизвикателство, идващо от Китай, Иран и Северна Корея", акцентира аналитичният текст.

Там се подчертава, че сега тези три държави не се споменават, което е отражение на очевидно преобладаващото мнение в Пентагона (както наричат Министерството на отбраната на САЩ), че съответните потенциални театри на военните действия не трябва да бъдат свързвани. Подкрепата за Украйна е накратко посочена като комплекс от суверенни ангажименти, поети самостоятелно от съюзниците, пише Атлантическият съвет.

"Както всички добри стихове в стила хайку, Хагската декларация предава безпогрешно емоционално състояние. Това е алианс, който танцува по мелодията на Тръмп. А приоритетът номер 1 на Тръмп е да накара европейците да харчат повече", се казва в материала, публикуван от американския мозъчен тръст.

Тама се добавя, че за встъпилия в длъжност миналата есен като генерален секретар на НАТО Рюте резултатът от срещата на върха е положителен. Комюникето потвърждава "железния" ангажимент към член 5 и посочва Русия като най-голямата заплаха за сигурността. Освен това, срещата на върха не доведе до неудобни ситуации на конфронтация с Тръмп, подчертава Атлантическият съвет. Всъщност Рюте постигна основната си цел на: да запази Тръмп на борда, обобщава мозъчният тръст.

Агенция ДПА нарича изхода от форума "монументална победа" за американския президент, като наслагва в това определение негови собствени думи. "Това е монументална победа за Съединените щати, защото ние изнасяхме много повече от тежестта на един справедлив дял от разходите за отбрана", каза Тръмп след срещата в Хага. "Става въпрос за сигурността на Европа, за сигурността на света", заяви той, цитиран от ДПА.

"Нашата позиция беше засилването на отбранителните способности със специално внимание към югоизточния фланг на НАТО и Черноморския район", заяви премиерът Желязков. Основанието за тази позиция е "за да може да се гарантира енергийната и продоволствената сигурност", той.

"От друга страна е ролята на НАТО в региона на Западните Балкани, където вредните и хибридни усилия на Русия  имат своята благодатна почва и това се вижда от поведението на някои от страните от Западните Балкани", добави премиерът Желязков. Той коментира и възраженията на Испания относно целевия показател от разходи за отбрана в размер на 5 процента от БВП.

"Испания прие декларацията така, както единодушно беше прието на срещата на върха", отбеляза министър-председателят на България по повод изразените миналата седмица възражения по отношение на норматива от 5 процента от страна на испанския му колега Педро Санчес. Желязков подчерта, че не изпитва притесненията на Санчес, че разходите за отбрана ще засегнат инвестициите в здравеопазването и образованието например.

"Ние много добре знаем каква е бюджетната ни рамка, какви са таваните за приемането на дефицит и какви са възможностите на инструмента "Сейв" (Save - бел. ред.)", посочи премиерът, който обяви, че ще бъде приет национален план за разходите за отбрана. "Както казах и в изказването си, ние не трябва да се притесняваме от разходи, ние трябва да се притесняваме от липса на приходи, а една работеща икономика винаги трябва да гарантира ръст и увеличаване на брутния вътрешен продукт", добави българският премиер.

България бе приета в НАТО на 29 март 2004 година. В алианса членуват още Албания, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Италия, Испания, Канада, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Република Северна Македония, САЩ, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Черна гора, Чехия, Швеция, Хърватия, както и Исландия, макар и островната страна да няма въоръжени сили. Следващата среща на върха на НАТО е планирана за 2026 г. в Турция.