Ползите от еврозоната са съществени и дългосрочни. Това казва управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю, разпространено от пресцентъра на финансовата институция. По думите му преминаваме към ново, по-високо равнище на участие в европейската парична архитектура.
Той отговаря на важни въпроси, касаещи влизането на България в еврозоната от 1 януари 2025 г. и промяната на банковата система у нас с въвеждането на новата валута.
Най-важното накратко:
БНБ ще бъде на равни начала с останалите национални централни банки и ЕЦБ;
Първите евробанкноти и евромонети ще ни бъдат предоставени назаем от други национални централни банки;
Банковият сектор демонстрира висока степен на готовност;
Има шанс пазарът на имоти да се промени след въвеждане на еврото;
Проектът за цифрово евро в се намира в подготвителна фаза;
Г-н Радев, как ще се промени работата на Българската народна банка от 1 януари 2026 г.?
Много се говори, че с влизането в еврозоната България ще загуби част от своя суверенитет. Какъв ще бъде реалният глас на страната ни в определянето на политиката на ЕЦБ?
Как ще се промени ролята на БНБ в управлението на валутните резерви?
Кога и къде се очаква да бъдат отпечатани първите български евробанкноти?
Банките започнаха подготовката за еврото доста рано. Очаквате ли технически предизвикателства?
Как БНБ ще осигури безпроблемно обращение на пари в брой, особено в отдалечени райони?
Двойното обозначаване на цените ще започне на 8 август 2025 г. и ще продължи до края на 2026 г. Ще има ли наблюдение върху ценовата динамика?
БНБ няколко пъти през последните години дава сигнали на банките, че трябва да се охлади пазарът на недвижими имоти. Очаквате ли с приемането на еврото и увеличената ликвидност този пазар да стане още по-активен?
Цифровото евро остава слабо позната тема за българските граждани. На какъв етап е проектът и каква е целта му?
Извън емоционалните аргументи – кои са реалните ползи и рискове от влизането в еврозоната?
При положително решение на 8 юли, от 1 януари 2026 г. Българската народна банка ще стане пълноправен член на Евросистемата. Промяната ще бъде както институционална, така и оперативна. Това означава, че ще участваме в изработването, приемането и прилагането на единната парична политика на еврозоната – на равни начала с останалите национални централни банки и Европейската централна банка. Това е значима институционална стъпка напред.
В същото време основните ни функции – поддържане на финансовата стабилност, надзор върху банковия сектор, осигуряване на функционирането на платежните системи – се запазват изцяло и в някои аспекти ще бъдат допълнително укрепени в новата рамка.
В публичния дебат често се пренебрегва същественото обстоятелство, че България де факто не провежда самостоятелна парична политика още от въвеждането на валутния борд през 1997 г. Съществената разлика сега е, че с присъединяването към еврозоната преминаваме от режим на трансмисия на решенията на Европейската централна банка за паричната политика към режим на пряко участие в тяхното формиране. Това означава не просто институционална интеграция, а възможност за влияние – чрез участие в дискусиите, формирането на политики и упражняване на право на глас.
Като член на Управителния съвет на ЕЦБ, управителят на БНБ ще има равноправен институционален статут с останалите управители на централни банки от еврозоната. Въпреки ротационния механизъм при гласуването, всички управители участват в обсъжданията и допринасят за формирането на колективната експертиза и решенията на Съвета.
В този контекст не става дума за загуба на суверенитет, а за преминаване към ново, по-високо равнище на участие в европейската парична архитектура. България придобива институционален глас в процес, чиито резултати и досега имаха пряко отражение върху националната икономика – но без нейно участие във формулирането и вземането на решенията.
БНБ ще продължи да носи основната институционална отговорност за управлението на международните резерви на страната, като тази роля допълнително ще се укрепи в рамките на общите правила и координационни механизми на Евросистемата. Това е част от прехода към споделен паричен суверенитет, в който националната компетентност се вписва в наднационалната архитектура.
От техническа гледна точка, става въпрос за един от по-сложните аспекти на прехода. С присъединяването към еврозоната, Българската народна банка ще участва с капиталова вноска, която отразява институционалното й участие в капитала на ЕЦБ и резервна вноска, представляваща трансфер на сравнително малка част от международните резерви, съгласно установените пропорции в Договора и устава на ЕЦБ. Срещу това участие в капитала и резервите, БНБ ще придобие вземане от ЕЦБ, което ще ѝ осигури право на дял от дохода на Евросистемата. Това вземане ще се третира счетоводно като актив в портфейла на БНБ и ще се отчита при формирането на собствения капитал и приходите на централната банка.
Основната част от международните резерви ще остане под прякото управление на БНБ, като това управление ще се осъществява съобразно утвърдените принципи на ликвидност, сигурност и доходност, и в съответствие с рамката на Евросистемата. В този смисъл, БНБ запазва както професионалния капацитет, така и отговорността за управлението на валутните ни резерви.
Производството на евробанкноти се координира централно от Европейската централна банка, която определя строги стандарти за качество, сигурност и технологична съвместимост. Евробанкнотите се произвеждат съвместно от националните централни банки на държавите от еврозоната. С цел осигуряване на необходимите количества за началния етап, първоначалните доставки ще бъдат предоставени на заем от други национални централни банки.
Успоредно с това, БНБ ще се включи в съвместния производствен пул на Евросистемата и ще започне самостоятелно отпечатване на евробанкноти. Всички необходими количества банкноти ще бъдат осигурени значително преди 1 януари 2026 г., така че преходът към еврото да протече плавно, организирано и без прекъсвания в паричното обращение.
Банковият сектор наистина демонстрира висока степен на готовност. Това е очаквано, предвид централната му роля в прехода. Разбира се, подобен процес винаги носи технически предизвикателства – особено по отношение на интеграцията на системите, миграцията на данни и обслужването на клиенти. Тези предизвикателства се управляват чрез подробни графици за тестване, ясно дефинирана координация и постоянна комуникация. БНБ играе централна роля в този процес и поддържа активен диалог с всички участници.
Това е основен приоритет. Планът за въвеждане на еврото предвижда детайлна и навременна логистична подготовка, включително предварително зареждане с евробанкноти и монети на касовите центрове на БНБ, търговските банки и други ключови участници в паричната система. Особено внимание се обръща на отдалечените и слабо обслужвани райони, където активна роля ще имат „Български пощи“, които ще съдействат за достъп до новата валута в населени места без банково присъствие.
През януари 2026 г. ще действа периодът на двойно обращение, по време на който левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. Този преходен етап ще улесни адаптацията на гражданите и бизнеса към новата валута, като същевременно гарантира непрекъснатост на плащанията и финансова стабилност.
Да. Ще бъде осъществявано непрекъснато наблюдение под ръководството на Министерския съвет и координирано между Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Комисията за защита на конкуренцията. Целта е да се гарантира коректното конвертиране на цените и да се предотвратят спекулативни увеличения и нелоялни търговски практики.
Българската народна банка ще подпомага процеса в рамките на своите правомощия, включително по отношение на валутния курс, платежните системи и надзора върху финансовия сектор. Ще се прилага и методологията на Европейската централна банка за наблюдение на цените по време на въвеждането на еврото. Процесът ще бъде прозрачен, основан на систематично събиране и анализ на данни и ще се осъществява в тясна междуинституционална координация.
Следим този процес с повишено внимание и в контекста на общата макроикономическа и финансова среда. Действително, намаляването на минималните задължителни резерви от 12% на 1% е мярка, която ще освободи допълнителна ликвидност в банковата система. Това обаче не означава автоматично пренасочване на тази ликвидност към пазара на недвижими имоти или рязко ускоряване на кредитната експанзия. Решенията на търговските банки се основават на редица фактори, включително регулаторни изисквания, оценка на риска и очаквана доходност.
От страна на БНБ ще продължим да наблюдаваме внимателно динамиката на кредитния пазар и, при необходимост, сме готови да използваме наличните макропруденциални инструменти с цел ограничаване на потенциалните рискове. Водещо остава нашето разбиране, че устойчивата кредитна активност следва да се основава на реални икономически и финансови параметри – като нарастване на реалните доходи, висока степен на платежоспособност на домакинствата и предприятията, и стабилна заетост – а не на спекулативни очаквания за доходност или на ирационално поведение, водено от краткосрочни ценови сигнали.
Проектът за цифрово евро в момента се намира в подготвителна фаза. Решение за неговото реално въвеждане все още не е взето. Основната му цел е да осигури на гражданите и бизнеса дигитална форма на парите на централната банка – като допълнение, а не като заместител на наличните пари в брой. Цифровото евро е замислено като средство за адаптиране на еврото към условията на дигиталната икономика с акцент върху гарантиране на паричния суверенитет на еврозоната, устойчивостта на платежната система и равния достъп до сигурни и ефективни разплащания.
Българската народна банка ще задълбочи своето участие в обсъжданията по този проект в рамките на Евросистемата. Нашата позиция последователно отстоява ключови принципи като висока степен на сигурност, лесен достъп за гражданите и предприятията, както и пълно зачитане на изискванията за защита на личните данни. Развитието на цифровото евро ще бъде предмет на внимателна оценка и широко обществено обсъждане, с цел да се осигури стабилност, доверие и прозрачност в процеса.
Ползите от присъединяването към еврозоната са съществени и дългосрочни. Те включват отпадане на валутния риск, по-добри условия за финансиране, по-голяма предвидимост за бизнеса и домакинствата, както и по-пълноценна интеграция в европейските финансови пазари. Очаква се също така засилване на доверието от страна на инвеститорите, което би подкрепило растежа и стабилността. Това са трайни ефекти, които ще се проявяват с времето.
Рисковете, които съществуват, са предимно краткосрочни и свързани основно с инфлационни очаквания, адаптацията на бизнес средата и техническата подготовка на различните участници в процеса. За да бъдат управлявани ефективно, е необходима добра координация, последователни действия и активна комуникация както между институциите, така и с обществото. Присъединяван ето към еврозоната не е самоцел. То е логично продължение на процеса, който започна с въвеждането на валутния борд, премина през членството ни в Европейския съюз и участието в ERM II и Банковия съюз. От икономическа и институционална гледна точка посоката е ясна и трябва да я следваме професионално и отговорно.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)