ВАС остави без уважение искането на АИКБ за преюдициално запитване за размера на МРЗ

Съответствието между националната уредба и европейските критерии и механизми за определяне на величината на минималната работна заплата не разкрива необходимост от преюдициално заключение.

Недопустимо е искането съдът да се произнесе по въпроса дали посочената в чл. 1 от Постановлението минимална работна заплата следва да се разглежда като брутна.

Решението по административно дело № 3848/2025 г. е окончателно и не подлежи на обжалване.

Петчленен състав на Върховния административен съд остави без уважение искането на Сдружение „Асоциация на индустриалния капитал в България“ за отправяне на преюдициално запитване за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт, каквото е Постановление № 359 на Министерския съвет на Република България от 23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024 г.

Съдът остави в сила Решение № 1882 от 26.02.2025 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлено оспорването на Постановлението от страна на сдружението и е оставено без разглеждане искането съдът да се произнесе дали посочената в чл. 1 на постановлението минимална работна заплата следва да се разглежда като брутна.

Касационната инстанция приема за правилен извода на тричленния състав, че Постановлението съответства на материалния закон – чл. 244 КТ и на неговата цел, а именно да регламентира цената на нискоквалифицираната работна престация при отчитане на широкопрофилното въздействие на този подоходен показател, както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентоспособността на българските предприятия.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Конституцията на Република България работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

По делото безспорно е доказано, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя от Министерски съвет до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, съгласно предписанието на чл. 244, ал. 2 КТ.

Съдът правилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения при издаване на постановлението, изразяващи се в неспазване на срока по чл. 244, ал. 2 КТ и липса на анализ за съответствието на проекта на акта с правото на Европейския съюз. В оповестената предварителна оценка на въздействието в частта “Проблеми за решаване” се съдържа подробен и последователен анализ на Директива 2022/2041 заедно с годишния преглед на Европейската фондация за подобряване на на условията на живот и труд за 2023 г. и Конвеция № 131 на Международната организация на труда /МОТ/ за определяне на минималната работна заплата. Въпреки, че нормите от вторичното право на ЕС все още не са транспонирани в националното законодателство, те са съобразени от издателя на акта. Същевременно проектът е разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество, което съответства на установените от Директивата механизми за сътрудничество и консултация със социалните партньори. Съобразени са потребностите на работниците и техните семейства и икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, каквито са изискванията на Конвенция № 131 на МОТ.

Претчленният съства приема, че правилно е отхвърлено и искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване, относно съответствието на чл. 244 от Кодекса на труда (КТ) с нормите на европейското законодателство /Директива 2022/2041 и Конвенция № 131 на МОТ/. Преюдициално запитване се отправя винаги, когато е налице съмнение относно приложението на разпоредбите от правото на ЕС. /чл.267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/. Всяка юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване или не, ако поставеният въпрос е несъотносим. В случая формулираните въпроси от жалбоподателя не съставляват искане за тълкуване на разпоредби от Правото на Европейския съюз, а искане до Съда на Европейския съюз да отговори на правни въпроси, съобразно фактите по настоящия спор.