ВАС обезсили решение на Административен съд - София област във връзка с процедурата за избор на генерален директор на БНТ

С тези мотиви АССО е отменил оспореното пред него решение и е изпратил делото като преписка на СЕМ за ново произнасяне от фазата – гласуване кандидатурата на всеки един от кандидатите, допуснати до четвърти етап.

Единствено Ирина Величкова е подала жалба срещу решението за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ и следователно само тя и СЕМ е следвало да бъдат конституирани като страни пред първата инстанция.

Върховните магистрати приемат, че съдебно решение, постановено с участието на ненадлежни страни, е недопустимо. То следва да бъде обезсилено, а делото прекратено в съответната част (по отношение на всички ненадлежни страни).

Решението по административно дело 10629 от 2023 г. е окончателно.

Върховият административен съд обезсили Решение № 694 от 30.05.2023 г. по адм. дело № 696/2022 г. на Административен съд – София област по отношение на Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакиева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова и прекратява производството по делото. Касационната инстанция обезсилва и Решение № 1019 от 08.08.2023 г. по адм.дело № 696/2022г. на Административен съд – София област.

Административното дело пред ВАС е образувано по касационни жалби на Сашо Йовков и Емил Кошлуков срещу Решение № 694 от 30.05.2023 г. по адм. дело № 696/2022 г. на Административен съд – София област, с което е отменено решение на Съвета за електронни медии (СЕМ) по Протокол №23/29.06.2022г. за прекратяване на процедурата за избор на Генерален директор на Българската национална телевизия.

СЕМ е утвърдил общи правила за избор на генерален директор на БНТ и на БНР, които включват етапите, изискванията, необходимите документи, критериите за оценка на кандидатите и сроковете за избиране на генерален директор (Процедурата). Самата процедура се провежда в четири етапа: първи етап-формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите; втори етап - разглеждане на документите на кандидатите по същество; трети етап - изслушване на кандидатите; четвърти етап - избор на генерален директор. ЗРТ предвижда, че решенията, включително и това по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗРТ се вземат с обикновено мнозинство от всички членове, т.е за да е налице избор е необходимо за съответния кандидат да са гласували поне трима от членовете на съвета. Съобразно чл.11, ал. 3 от Процедурата, ако на три поредни заседания не бъде избран генерален директор, процедурата се прекратява.

От съобщение, което е публикувано на страницата на СЕМ на 29.06.2022 г., видно и на адрес: https://www.cem/bg/infobg/378 се установява,че Съветът е публикувал информация за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ, тъй като на три поредни заседания, проведени на 29 юни 2022 г., нито един от кандидатите не е събрал 3 гласа.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение за прекратяване на процедурата е издадено от компетентен орган, като не е спазена установената в закона форма, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Този извод на съда е мотивиран с липса решение на СЕМ за прекратяване на процедурата, наличието на еднолично волеизявление на председателя на СЕМ, което не е било подложено на гласуване и допуснати нарушения при изслушването и гласуването за кандидатите.

Върховните магистрати приемат същото за недопустимо по отношение на Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакиева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова, тъй като АССО неправилно е конституирал Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакиева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова като заинтересовани страни. Нормата на чл.162, ал.1 АПК предвижда, че когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си. А според ал. 2 на чл.162 АПК когато оспореният акт е благоприятен за лицата по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.

Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че като заинтересовани страни в първоинстанционното производство, следва да се конституират единствено онези лица, за които оспореният административен акт е благоприятен. Лицата, за които административният акт е неблагоприятен имат самостоятелно право на жалба (чл. 147, ал.1 АПК) и не следва да се конституират служебно от съда като страни при положение, че не са подали жалба срещу този акт.

Видно от доказателствата по делото оспореният пред АССО акт за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ е неблагоприятен за Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакиева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова и същите са имали процесуално право на жалба, което се е преклудирало с изтичането на законоустановения срок по чл. 149, ал.1 АПК и е останало неупражнено.