Светът очаква отговора на Иран. Сцена първа от театъра на войната: Бомби, проксита и разбит мир

Светът затаи дъх в очакване на иранския отговор. След като Съединените щати официално се включиха във войната през уикенда, като удариха три ирански ядрени съоръжения, първите 48 часа сега се смятат от военни анализатори за най-рисковия прозорец. Според NBC News, американските и съюзническите бази в целия регион са в повишена бойна готовност, очаквайки ответен удар не само от Иран, но и от неговата мрежа от проксита – от Ливан до Червено море.

Това вече не е студена война на влияние, нито дипломация „око за око“. Това е регионален пожар. И изглежда сме едва в началото.

За Израел този момент е бил подготвян с години. Както отбеляза неедин близкоизточен анализатор, Израел се е възползвал от отклоняването на вниманието около разговорите със САЩ, за да извърши атаката. А тя със сигурност е била подготвяна много дълго; вероятно с години.

Мащабът и прецизността на операцията потвърждават това. Израелските изтребители не удариха само ядрени обекти. Те поразиха символични и оперативни цели: затвора Евин, в който се държат политическите затворници на режима; университета „Шахид Бехешти“; сградата на държавната телевизия; и дори Министерството на енергетиката.

Както потвърди Newsweek, входната порта на скандалния затвор Евин бе взривена – ясно послание към иранския режим: вашите машини на страха и вашите символи на репресия не са извън обсега.

Израелският министър на отбраната Израел Кац заяви:

„Израелските отбранителни сили нанасят безпрецедентни удари срещу режими и структури на репресия в сърцето на Техеран“.

Евин не е обикновен затвор. Това е психологическото ядро на контрола на режима върху несъгласните. Удряйки неговия периметър и администрация, Израел не се опитва непременно да освободи затворници. Целта е легитимността. Ударната вълна от този единствен взрив надхвърли стените на Техеран и отекна във всяка разузнавателна служба в региона.

Но може би най-странният момент в този геополитически театър не дойде от ракетите, а от медийните изхвърляния.

„Пакистан осъжда атаките на САЩ срещу ирански ядрени съоръжения, които последваха серията удари от страна на Израел“, гласи изявление на пакистанското правителство.

„Подчертаваме, че тези атаки нарушават всички норми на международното право“.

Малко комично, а?

Нека не забравяме КОЛКО МНОГО Тръмп жадува този Нобел. Откакто разбра, че Барак Обама има такъв, Тръмп не спира да мечтае за свой.

Жалките му опити да прекрати войната в Украйна – като предлагаше Киев просто да отстъпи територия на Путин (и да се съгласи никога да не членува в НАТО, да е „неутрална“, да си смени президента и т.н.) – нямаха нищо общо с мира. Всичко си беше театър. Тръмп дори спря гигантска част от военната помощ за Украйна, за да ги принуди да седнат на масата за преговори, надявайки се да се снима до „мирно споразумение“ и да се провъзгласи за миротворец на века. Не проработи.

А сега… точно когато някой наистина го предложи за Нобел, илюзията му се разби в реално време за няколко часа. Само часове след номинацията си, той пусна бомбите над Иран и публикува в Truth Social: „В десетката!!!“

И пакистанците решиха, че не е точно материал за Нобел.

Междувременно, хората в Техеран чуха не само риторика. Експлозии разтърсиха множество квартали: Валенджаки, Саадат Абад, Шахрак-е Гарб. Прозорци на жилищни сгради се пръснаха. Спря токът. Паника обхвана цивилните. Летища из цялата страна, от Мешхад до Мехрабад, също бяха ударени. Според израелски източници, целта е била да се унищожи възможността на Иран да отвърне по въздух. Но по-дълбоката цел вероятно е била психологическа: да се докаже, че нищо в Иран не е защитено.

Иранският генерал Абдолрахим Мусави обеща жесток отговор.

„Ръцете на бойците на исляма са развързани“, предупреди той, заканвайки се, че американските и израелските интереси „повече никога няма да са в безопасност“.

Отговорът може да включва удари с дронове, атаки върху морски търговски маршрути в Персийския залив, кибервойна и активиране на проксита в Ирак, Сирия и Ливан. Израелската армия междувременно обяви, че „предстоят още операции“ на иранска територия.

Всичко това се случва в момент, когато международните институции изглеждат напълно безсилни. ООН пише изявления. НАТО гледа. А ЕС още се чуди каква позиция да заеме.

Дипломацията вече не изглежда като процес. А като бележка под линия. Сякаш времето ѝ е свършило.

Нищо чудно, че хората все повече търсят статии за Апокалипсиса и Третата световна.

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.