Експери разкриха има ли риск Европа да стане съпътстваща жертва на конфликта в Близкия изток

GBU-57 – нова глава във военните технологии

Опасност от разпадане на режима

Китай, Русия и Северна Корея – тройната опора на Иран

„Може да е електроника, може да са компоненти за въоръжение. Китай е официален съюзник – те имат споразумение за отбранително сътрудничество, също като Русия“, заяви той.

Колко близо е Иран до ядрената бомба?

Турция – мълчалива, но ключова роля

По отношение на Турция Трад подчерта, че страната играе двойнствена роля. „Натовски самолети от Малатия извършват разузнавателна дейност около Иран. Турция не коментира, но оставя отворен дипломатически коридор“.

Според него обаче дипломацията в момента е в дълбока сянка: „Към момента дипломатическите опции са практически замразени.“

Рискове от ескалация, терор и икономически сътресения

„Иран има изградена мрежа от съюзници, включително в Европа“, предупреди анализаторът. „Ако реши да отговори – не само с военни средства, но и с терористични действия, това ще има последствия за много региони“.

Особено уязвим е транспортният коридор през Ормузкия проток. „Иран е стратегически разположен. Ако реши да удари енергийна инфраструктура – включително тази в Азербайджан, Европа ще усети ефекта веднага“.

По отношение на цените на горивата, Трад бе предпазлив, но реалистичен: „Различни оценки сочат възможно увеличение с 13%, но всичко зависи от хода на конфликта“.

Европа – далечна, но не защитена

Военният експерт от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” Ивайло Иванов смята, че има три варианта за отговор от страна на Иран.

Според бившия заместник-министър на отбраната и експерт по международна сигурност Румен Кънчев САЩ трябва да изяснят стратегическата си рамка си по отношение на Иран - дали целят смяна на режима или само да възпрат ядрената програма.

Атаката срещу подземното ядрено съоръжение на Иран във Фордо с най-мощните американски противобункерни бомби GBU-57 поставя редица сериозни въпроси за бъдещето на сигурността в региона и на глобално ниво. Това заяви в ефира на Нова телевизия журналистът и анализатор към Атлантическия съвет на САЩ Руслан Трад.

„Това е една от най-мощните бомби по принцип и най-мощната противобункерна бомба. Тежи над 13 тона и е проектирана да пробива сериозни подземни структури като тази във Фордо“, обясни Трад. По думите му оръжието досега е било тествано само в невоенни условия, а настоящият удар е първата известна реална употреба на този тип боеприпас.

Въпреки силата на атаката, според Трад остава неясно дали тя е успяла да унищожи съоръжението. „Нямаме потвърждение по нито един канал – нито разузнавателен, нито официален, нито от място. Единственото, което виждаме, са кадри от около 13 километра разстояние и стълб от дим, което доказва, че нещо се е случило – но не и каква е реалната щета“.

Според Трад, действията на САЩ могат да имат много по-дългосрочни и тревожни последици. „С тази операция се повдигат много въпроси, най-вече свързани с международната сигурност. Целият договор за неразпространение на ядрено оръжие е на ръба да пропадне“.

Той припомни, че иранската ядрена програма има дълбоки корени. „Тази идея не идва със свалянето на шаха през 1979 г., а още от 70-те години – с цел да осигури защита на страната. Ядреното оръжие се възприема като гаранция, че една държава няма да бъде нападната – както видяхме в случая с Украйна“.

По думите на Трад иранската ядрена инфраструктура е изградена с помощта на Северна Корея, която има опит в подобни тайни и устойчиви съоръжения. „Руснаци и до днес имат свои инженери на терен в Иран. А китайски самолети продължават да кацат в Техеран, без да е ясно какво доставят“.

Според данни преди ударите, на Иран са били нужни около три месеца, за да завърши своята програма. „Тук не става дума само за класическата ядрена бомба. Има и други типове оръжия – с ядрени носители и снаряди. Програмата е значително напреднала“, смята Трад.

Макар че Европа не е пряко ангажирана в удара, тя не е извън обхвата на конфликта. „Британски и френски сили са подпомагали Израел. Има риск Европа да стане съпътстваща жертва, защото конфликтът вече излиза от своето корито. Имаме активен конфликт в Газа, проблеми в Сирия, Ливан, Иран. Това е поредица от свързани кризи“, посочи Трад.

„Първата е поразяване на американски бази в региона, втората - символичен отговор, третата - Техеран да пренебрегне удара, с идеята, че на Тръмп ще му е трудно да обоснове допълнителни удари. Няма съмнение, че режимът на Хаменей не желае директен сблъсък със САЩ. Не знаем къде се намира обогатеният уран на Иран, може да не направят ядрена, а „мръсна бомба”. Без сухопътна операция няма как иранският режим да бъде сменен. Може обаче да се стигне до радикализация на режима”, коментира той.

„Засега Щатите твърдят, че не са във война с Иран, а само искат да спрат програмата. Намесват се обаче нови фактори - външният министър иска помощ е в Москва, за да иска помощ. Ако САЩ поискат да сменят режима, тогава Китай и Русия ще вземат отношение, за да предотвратят това, тъй като имат сключени договори. Те могат да помогнат на Иран по много начини - например чрез разузнаване. Режимът е много силен, той е авторитарен и в момента няма политически субект вътре в Иран, който да вземе и да задържи властта, а тя да бъде ориентирана към прозападна позиция. Корпусът на революционната армия е напълно предан на аятолаха. Най-добрият сценарий е постепенна деескалация, не е добра идея да се търси унищожаване на режима в Иран”, заяви Кънчев.