Депутатите забраниха само еднократните електронни цигари, т. нар. вейпове

Какво се променя?

Първоначално депутатите искаха пълна забрана

Общественият дебат стана доста остър

С последните промени България все пак избира да следва европейския подход — фокус върху ограничаването на най-рисковите устройства, а не пълна забрана.

Пълна забрана на електронните цигари в България няма да има. Забраняват се единствено електронните цигари за еднократна употреба, т.нар. вейпове, а многократните устройства, коите се презареждат с течности или с капсули остават разрешени.

Народното събрание прие промените в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, внесени от депутата Костадин Ангелов на 7 февруари. Въпреки че се използва общото название вейпове, новите разпоредби не засягат многократните електронни цигари с презареждане с капсули и течности, които остават законни.

Тъй като това разграничение обаче не е напълно ясно за обществото, което масово нарича всички видове електронни устройства с никотин "вейпове", народните представители въведоха дефиниция за еднократните електронни цигари. Според нея това са вид електронни цигари, които са предварително заредени с течност от производител и не може да се допълват с течност или да се презарежда батерията им повторно, а след като се изразходи течността, те се изхвърлят. Тъкмо еднократните (вейпове) станаха най-популярни сред учениците и младежите заради ниската си цена, привлекателните цветни опаковки и възможността да се крият лесно от родителите и учителите.

Важна ограничителна мярка се одобри и за никотиновите паучове. Количеството на никотин в пауч няма да може да надвишава 20 мг, като целта е да не се предозира приема на никотин. Пазарът към настоящия момент е пълен с никотинови паучове с много високо съдържание на никотин – до 40-50 мг, което може да създаде сериозно предозиране особено за подрастващите.

Затяга се контролът върху спазването на закона, като се увеличават глобите и санкциите при нарушения. Особено строги са санкциите за предприятия, които предоставят сайтове за продажба или реклама на тютюневи и свързани с тях изделия – които от тях не спрат тази незаконна дейност ще претърпят санкция от 20 000 до 50 000 лева, а при повторно нарушение от 60 000 до 120 000 лева.

Още на 12 февруари 2025 г. Народното събрание прие единодушно на първо четене законопроект, който предвиждаше пълна забрана на продажбата и употребата на електронни цигари в България, независимо дали съдържат никотин или не. Това предизвика вълна от притеснения и критики от страна на потребители и легалния бизнес, които по принцип не одобряват крайни рестрикции.

Дебатът около забраната набираше скорост и въпросът беше: ясно ли е какво точно се забранява? Докато в Европа фокусът пада основно върху еднократните устройства, заради тяхното въздействие върху околната среда и лесния достъп за непълнолетни, у нас първоначалното предложение обхващаше всички електронни цигари, без разграничение. Това доведе до объркване в обществото и съмнения дали мярката е насочена към здравна защита или представлява неоправдана забрана, която ще стимулира незаконното предлагане.

В крайна сметка, между първо и второ четене текстовете се прецизираха, така че забраната да обхваща само еднократните електронни цигари. Целта е да се ограничи масовото им използване от непълнолетни и да се следва добрата практика на други европейски държави, които предприемат подобни стъпки.

В момента никъде в Европа няма пълна забрана на електронните цигари. Вместо това, вниманието се насочва към ограничаване на еднократните вейпове, както поради здравни, така и поради екологични съображения. Белгия и Франция вече забраниха продажбата на вейповете. Великобритания подготвя аналогични мерки, като се очаква да спре продажбата на вейпове от средата на 2025 г.

В крайна сметка, многократните електронни цигари остават на пазара, тъй като те предимно се използват от по-възрастни пушачи, като средство за замяна на традиционните цигари и за постепенен отказ от тютюнопушене.

Законът обаче трябва да премине през процедура на нотификация до Европейската комисия, която може да продължи от 3 од 6 месеца. Ако след 3 месеца няма възражение, законът ще влезе в сила.