Климатологът проф. Георги Рачев: Вода има, но държавата не управлява ресурса правилно

Не се очаква дежавю на водната криза от изминалата 2024 г., тъй като големите питейни язовири са пълни на доста добри нива. Това каза пред Радио България климатологът и преподавател в Софийския университет проф. Георги Рачев.

Вода има достатъчно, но основният проблем е, че държавата не я управлява по правилния начин, като разхищението на водния ресурс е повсеместно и насочено към задоволяване на частни интереси, категоричен е той.

В момента няма опасност от водна криза, в средата на юни питейните язовири са в сравнително добро състояние, посочи експертът. А къде е генезисът на проблема, допринесъл съществено до това стотици хиляди да останат без вода през миналата година?

Няма и риск за водна криза по Южното Черноморие, където проблемът с питейните язовири е наболял от години, успокои проф. Рачев. Но с условие:

И даде примера-апотеоз на проблема. След изграждането на водния цикъл в Шумен загубите на вода вместо да намалеят, са се увеличили – от около 80 на 83%.

"Такова нещо в световен мащаб няма. Вместо от 80% да падне на 60%, колкото е средно в България, изведнъж загубата на вода в Шумен скочи до 83%. Това означава, че ние поливаме Сахара."

Не безводие, а безхаберие – така резюмира ситуацията от негова гледна точка проф. Георги Рачев. Същевременно държавата уверява, че работи сериозно за решаването на проблемите.

Темата е в развитие, а Радио България ще представи и позицията на изпълнителната власт в началото на следващата седмица.

На прага на астрономическото лято и покачването на температурите най-важно е да имаме вода. Летните месеци на 2024-а обаче бяха истинско изпитание за стотици населени места в различни части България, които бяха без вода или на частичен режим на водоподаването. Водната криза принуди жителите на редица градове и села да будуват по нощите, за да могат да си налеят вода, която течеше едва-едва по чешмите за няколко часа в денонощието. Съвсем естествено, с наближаването на горещините и намаляването на валежите, се връща и въпросът – ще имаме ли вода?

"Основно задължение на държавата е да контролира използването, разпределението и преразпределението на водните ресурси и да се стреми този, който ползва, да си плаща това, което е консумирал. Има достатъчно вода, стига тази вода да бъде използвана правилно. Това е основно решение – държавата да си прибере държавата в себе си" – категоричен е професорът.

"България не страда от безводие, а страда от безхаберие. Ако питате Министрството на околната среда и водите, ще ви кажат, че само 200 хиляди души са на временен режим на водоподаване. Докато от август месец миналата година, когато беше най-големият проблем със засушаването, в 425 населени места от 105 общини – официално кметовете им са обявили воден режим. Това е нещо много сериозно. Неправителствени организации говорят за половин милион души, които са на постоянен или временен режим на водоснабдяването. Вода има в порядъка на 16-17 млрд. кубически метра, които могат да бъдат използвани, въпросът е какво става с тази вода."

"(Държавата) пусна огромни количества вода през малките частни ВЕЦ-ове, които ние наричаме "малки гадчета". Миналата година големи количества вода от нашите язовири, главно за напояване, бяха пуснати, за да се направи някакъв процент зелена енергия, която да отчетем пред ЕС. И то в месец май, който беше дъждовен, с валежи два пъти над нормата. Правете си сметка за какво става дума, следете парите откъде идват и накъде отиват и нещата ще станат ясни."

"Докато Северното Черноморие може да компенсира с местни източници, с яз. Ясна поляна (захранващ основно Южното Черноморие – бел.ред.) нещата са абсолютно еднопосочни, там и пречиствателната станция се нуждае от сериозен ремонт – в момента от там се подава по 1 млн. кубика на месец, а той има над 15. И до декември да няма сериозни валежи, пак ще успеем да снабдим Черноморието. Освен ако не се наложи източване. А как ще стане то без да има ВЕЦ-ове? Чрез голяма консумация. И то през консумацията на басейните, които никнат един след друг към хотелите. И в момента консумацията е по половин кубически метър в секунда. В това няма нищо лошо, но тази вода трябва да бъде пестена и да бъде заплащана. Нерегламентираното използване на вода се нарича още и "присъединяване към водопровода". Много е смешно да говорим за 80% загуба на вода по трасето. Това значи, че има подземни реки, които денонощно, целогодишно текат, и там трябва да има кой знае какви пещери по пътя на тези водопроводи при тази загуба. Но по този начин се прикрива именно това присъединяване и ползване на питейна вода, било за промишлени нужди, за напояване, някой да си гледа животинки, друг си гаси стоманата с питейна вода, макар и това да е незаконно. Но се ползва държавен ресурс на ниски цени за производство", поясни казуса климатологът.