Демографската криза остава най-големият проблем в Хърватия

Подкрепа на раждаемостта

Според социолози някои от тези мерки са дискриминационни по полов признак, брачен статут, националност и сексуална ориентация.

Една година след създаването на министерството обаче тези мерки постепенно се въвеждат.

Експертът по демография Томислав Белич посочва пред ХРТ, че единствената ползотворна мярка би била спирането на отлива на население от селските райони, тъй като според последното преброяване едночленните домакинства преобладават там.

Завръщане на емигранти

Специалистът по демография Анджелко Акрап коментира пред хърватското издание "Нови лист", че според него мярката е "най-обикновено хвърляне на пари".

Демографските показатели в страната към момента са най-големият проблем на Хърватия и затова правителството е повишило инвестициите в този ресор, заяви хърватския премиер Андрей Пленкович, цитиран от "Ютарни лист".

По повод на 36-годишнината от основаването на управляващата Хърватска демократична общност Пленкович разкри какви предизвикателства за страната създава намаляването на населението и какви мерки предприема правителството в опит да обърне процеса.

Миналата година правителството създаде в началото на третия си мандат Министерство на демографията и миграцията. Начело на министерството застана представител на коалиционното Отечествено движение, като програмата му включваше забрана на еднополовите бракове, завръщане на хърватските емигранти, отмяна на ратификацията на Истанбулската конвенция, финансови стимули за бременност и майчинство и др.

„Основно променяме системата за социални добавки, без значение дали става въпрос за подкрепа за майки, семейства или детски помощи. Без тези мерки няма да можем да създадем предпоставки за семействата да имат повече деца и ще имаме голям проблем“, подчерта Пленкович, цитиран от БТА.

Коефициентът на плодовитост (броят деца на жена в репродуктивна възраст) в Хърватия към 2022 г. е бил 1,53, което е над средното за Европейския съюз (1,46 процента) според информация на хърватската национална телевизия ХРТ. За да бъде естественият прираст обаче положителен, коефициентът на плодовитост трябва да бъде 2,1. Единствените страни в ЕС, които са отчели повишение на процента на раждаемост през 2022 г. в сравнение с 2021 г. са България и Португалия.

С мярката "Избирам Хърватия" правителството се опита да привлече хърватски емигранти обратно в родината още през 2022 г. Мярката включва финансиране до 27 000 евро за хървати в чужбина, за да се върнат в страната и да стартират собствен бизнес в слабо развити региони. Очакваше се мярката да привлече между 4000 и 4500 емигранти в първите две години, но броят на завърналите се достига до едва около 300 души.

До 6 юни тази година броят на хората, възползвали се от мярката "Избирам Хърватия" е нараснал до 1035, което продължава да е по-малко от очакваното. В бизнесите, създадени с това финансиране, пък работят 1466 служители. Съответно като второ предимство на мярката правителството посочва приноса към намаляване на безработицата в страната. За първите пет месеца от тази година около 200 души са поискали да се върнат от чужбина с подкрепата на правителството.

До този момент за мярката са похарчени общо 6,97 милиона евро, но ако се добавят и 10,4 милиона евро, вложени в бизнеси, общата сума, похарчена за завръщащите се в родината хървати, достига около 17,4 милиона евро за две години и половина. Тази година министерството разполага с бюджет от 132 милиона евро.