Близкият изток пред нов глобален пожар. Войната, която не смееш да назовеш…

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Когато държава изпрати изтребители срещу военните и ядрените обекти на друга държава, това обикновено си има име. Война.

Когато ответният удар дойде под формата на 100 камикадзе дрона и заплахи за още, това си има последствия. Още война.

Навлизаме в ерата „след дипломацията“…

Карл фон Клаузевиц: „Войната е продължение на политиката с други средства“.

Да, войната не е изолирано явление, което просто се появява от нищото. То е резултат именно от политиката. И светът вече се намира с единия крак в онази антиутопия, описвана в неедин научнофантастичен филм… започваща точно с провалената политика, преляла се в следващата стъпка – войната.

Около 4.00 ч. сутринта, техеранско време, на 13 юни, Израел изпълни т.нар. „Операция Надигащ се лъв“ – превантивен удар по над 100 ирански военни и ядрени обекти, включително в Натанц, Есфахан и бази, свързани с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC).

Израелски източници, цитирани от великобританския The Times, твърдят, че операцията е неутрализирала „непосредствени заплахи“ за националната сигурност на Израел. Според ранни ирански доклади сред загиналите са шефът на IRGC Хосейн Салами и началникът на генералния щаб Мохамад Багери. Предполага се, че и няколко ядрени учени са сред жертвите.

Реакцията на Иран бе незабавна. New York Post съобщи, че Техеран е изстрелял „над 100 дрона“ към израелски цели, повечето от които са били прехванати от системата Железен купол или не са достигнали целта си.

Върховният лидер на Иран, аятолах Хаменей, обеща „тежко наказание за ционисткия режим“, наричайки ударите „обявяване на война“.

Това може да има и едни „други“ последици за света, защото – както знаете – Израел е съюзник със САЩ (а там президентът не е наред с главата), а Иран е съюзник с Русия (и там президентът не е наред с главата).

Израел не е новак в превантивните военни операции. От бомбардировката на иракския реактор „Осирак“ през 1981 г. до удара по сирийския ядрен обект Ал-Кибар през 2007 г., израелската доктрина винаги е следвала принципа: „Удари, преди да те ударят.“

Опциите на Иран са ограничени. Хизбула в Ливан имат забрана от президента Жозеф Аун да се включват в конфликта. Или по-точно: „осъжда нападението на Израел срещу Ислямската република, но категорично се противопоставя на каквото и да е въвличане на страната в конфликта“.

Според израелската медия Нюзру: „лидерът на арабската страна заяви недвусмислено: Всеки, който въвлече Ливан в конфронтация, към която няма отношение, ще понесе пълната отговорност за това“.

В помощ на Иран остават хусите в Йемен и шиитски милиции в Ирак и Сирия. Единствено тази мрежа от проксита на Техеран му дава някакъв регионален обхват.

Остава да видим какво ще направи големият съюзник – Русия. Но шансовете Путин да се изправи срещу Израел или да изпрати военна помощ се оценяват на нулеви. Дори тайната и неофициална помощ е немислима, защото Мосад не спи.

Според The Times, възможните сценарии за Иран сега включват:

– ракетни атаки по цивилни цели в Израел,

– морски саботажи в Ормузкия проток,

– или кибератаки срещу израелска инфраструктура.

Но всяка от тези стъпки носи риск от въвличане на САЩ, държавите от Залива, или още по-лошо – разпалване на пълномащабна регионална война с глобални последици.

Или иначе казано: предстои да разберем доколко аятоласите са готови да унищожат собствената си сигурност, за да запазят имиджа си.

Както винаги, първата истинска глобална реакция не дойде от ООН, а от… петролните пазари.

Цената на Brent скочи с над 8%. Фючърсите за природен газ в Европа също тръгнаха рязко нагоре. Въздушното пространство над Иран, Ирак и Йордания бе затворено, което доведе до пренасочване на десетки международни полети. Lufthansa, Emirates и Air France прекратиха маршрути над Персийския залив.

Междувременно Индия и Китай призоваха за „взаимно уважение и сдържаност“. Очевидно по-загрижени за горивото, отколкото за гъбовидни облаци. Русия (към която всички гледаме с очакване) осъди удара на Израел, но не направи нищо повече. Все пак е заета с „денацификацията“ на Украйна, нали помните?

The Guardian го каза директно: „Това може да е най-опасната ескалация в региона от 1973 г.“

Само че този път няма Хенри Кисинджър с план за мир.

Няма червени телефони. Няма мирни преговори. Няма възрастни в стаята. Само децата, оставени да си играят с истински пистолети.

Ако Иран отговори с атака, която убие цивилни или порази американски цели, светът може да се окаже свидетел на поредната голяма регионална война, този път между Израел, Иран и техните проксита – в Ливан, Сирия, Ирак, а защо не и в Саудитска Арабия. Но нали споменахме големите съюзници с откачени старци зад кормилото – САЩ и Русия. Тяхна потенциална намеса може да превърне войната от регионална в… Хайде, да не го казваме на глас; просто да кажем, че може да прелее извън понятието „регионална“.

А ако Израел, окрилен и все по-милитаризиран, реши, че сега е моментът да „довърши работата“? Очаквайте нови удари. Може би дори по подземни ядрени обекти.

Ако „Операция Надигащ се лъв“ е първото действие, второто ще определи не само съдбата на Израел и Иран, а и легитимността на следвоенния световен ред.

Дали ще си го признаем или не – ръкавиците са свалени. Дипломацията, дори да не е мъртва, то поне е в тежка кома.

Предстои второ действие.