)
Когато Дейвид Фрум написа в The Atlantic („За Тръмп това е генерална репетиция“, 8 юни, 2025), че изпращането на Националната гвардия е „предупреждение за това какво да очакваме, когато властта на Тръмп бъде застрашена“, той не просто предполагаше и не просто пишеше журналистически статии…
… той биеше тревога. И оттогава, както виждате, нещата стават само по-зле и по-зле.
Това, което се разиграва в Лос Анджелис днес, изглежда не толкова като опит за контрол над тълпата, колкото като „кастинг“ за авторитарно управление – пред очите на цялата нация, с федерални войски в ролята на статисти; и с верните MAGAти, които в момента са изправени пред новите си роли – кой е най-надъхан да плюе върху американската демокрация, за да се хареса на новия цар и господар.
В началото на месеца имиграционните служби (ICE – Гестапото на Тръмп) започнаха вълна от набези в Лос Анджелис, насочени към нелегални имигранти и нарушители на трудовото законодателство.
Както отбеляза Фрум: „Заповедта за разполагане на Националната гвардия в Лос Анджелис е предупреждение“. До 8 юни този ход вече не беше предупреждение, а действие: президентът „федерализира“ Калифорнийската национална гвардия, изпращайки 2000 войници, последвани от още 700 морски пехотинци и допълнителни 2000 гвардейци.
Операцията, започнала като полицейска мярка, бързо се превърна в сигнал за милитаризация: над 4100 военни на американска земя – най-мащабното вътрешно разполагане от времето на протестите в Селма през 1965 г.
В новия наръчник на Тръмп, големите американски градове, протестиращи срещу федералните набези, се представят като сцени на „анархия“ и „инвазия“. В надутата му реч във Форт Браг, Оранжевия нарече демонстрантите „платени размирници“, „бунтовници“ и дори „чуждестранна инвазия“.
Ръководителите на Калифорния обаче нарекоха това открито безумие.
Губернатор Гавин Нюсъм определи разполагането на войските като „очевидна злоупотреба с власт“, чиято цел е да „ескалира напрежението“, и заведе съдебен иск, заявявайки, че заобикалянето на неговото съгласие нарушава суверенитета на щата.
Кметът на Лос Анджелис, Карън Бас, каза, че тези тактики са „насочени към всяване на страх в общностите“ и заяви категорично: „Няма да допуснем това“.
Репортер на The Guardian пък, налагайки му се да отразява (абсурдните за 21 век в една уж демократична държава) вечерен час и разпръскване на протестиращи със сълзотворен газ в центъра на града, обобщи ситуацията така: „Лос Анджелис се превърна във фокусната точка на националните протести… представени от Вашингтон като хаос“.
Това, което пазещите собствената си демокрацията правят, се нарича протест. Във Вашингтон обаче това е „хаос“. За хората е изразяване на конституционните им права, за Тръмп и (винаги верните му) миньони е „тероризъм“. Нищо, че точно техните метежници от 6 януари 2021 г. пребиха полицаи (а после получиха помилване и бяха наречени „ентусиазирани туристи“).
Протестите бяха предимно мирни – ограничени основно в централните части на града, с плакати, скандирания и призиви за справедливост. Въпреки това, властите използваха сълзотворен газ, гумени куршуми и звукови гранати. Над 200 души бяха арестувани, като има сведения и за ранени журналисти.
И след това започнаха да се чудят как и защо тълпата е настръхнала и е започнала да ги замерва с камъни…
Защо ли?
И когато напрежението ескалира (по вина на Гестапото на Тръмп) започнаха да се появяват и кадри с протестиращи с маски, развяващи мексиканския флаг край горящи превозни средства (всъщност, медиите използваха все една и съща горяща кола за кадрите си).
Капката преля чашата. Но Тръмп точно това целеше – да ги извади от нерви, за да станат агресивни и да му дадат повод да използва всички номера от наръчника на пишман-нациста.
И тогава тези кадри бяха използвани като доказателство за „външна намеса“, защото веели мексикански знамена, видите ли. А също бяха използвани и като оправдание за допълнителна милитаризация. Очаквано.
Фрум обаче предупреди: „Това е генерална репетиция за Тръмп“.
За онова, което всъщност планира. Много други са съгласни. Том Хартман от AlterNet подчерта зловещите сигнали: „Ще имаме войници навсякъде… Нивото е такова, каквото се опасявах“.
Различни медии очертаха хор от осъдителни гласове. The Daily Beast предаде, че Нюсъм сравнил Тръмп с „провален диктатор“. Сенатор Бърни Сандърс определи разполагането като „узурпация на властта“ и предупреди за пълзяща авторитарност.
Ето къде лежи най-дълбоката ирония: същите политически фигури, които наричаха протестиращите от 6 януари „патриоти“, сега заклеймяват демонстрантите в Лос Анджелис като „чужди нашественици“ и „платени провокатори“. И, разбира се, изпращат войници да ги усмирят.
Точно това е типичното оруелско побъркване, от което се страхуваха Фрум и останалите: политически театър, представен като вътрешна „извънредна ситуация“; несъгласието с политиките на Оранжевия Хитлер пък вече е преквалифицирано в „бунт“.
Юридически експерти определиха случая като ключов тест за президентската власт. The New York Times отбеляза, че този ход (в Лос Анджелис) „избутва границите на президентските правомощия“. Федерален съдия отказа временна забрана на разполагането, но нови съдебни заседания предстоят.
А и…
… знаем, че Оранжевия не се трогва от съдебни решения и заповеди – просто ги игнорира. И си казва: какво ще ми направят… М! Какво? И полицията, и армията, и ФБР, и ЦРУ са ми в ръцете. Какво ще ми направят!
И гази демокрацията като луда крава.
Ситуацията стана крайно необичайна обаче: имаме губернатор (Нюсъм), който съди президента, и губи (поне засега) контрола над Националната гвардия в собствения си щат. Прецедентът? Както подчерта Фрум, използването на вътрешни федерални сили не е било толкова открито от времето на расовите безредици през 60-те години.
Явно така Оранжевия прави AmeriKKKa Great Again. Връща ги назад. В годините на Джим Кроу (годините на расистките закони).
Лос Анджелис е „шаблонът“, сцена, подготвена за бъдещи федерални атаки срещу несъгласието, особено в така наречените „градове-убежища“. В цяла Америка, от Ню Йорк до Сиатъл и Хюстън, избухнаха протести в знак на солидарност и съпротива.
Съответно: предстои и разгръщане на театъра от републиканските миньони. Губернаторът на Тексас обяви разполагане на Националната гвардия в щата.
Ако този експеримент на властта бъде позволен, къде ще е границата? Има ли изобщо такава? Кога и къде президентът може да изпрати военни сили на американска земя, дори срещу волята на губернаторите?
Някога не-германците са се успокоявали, че каквото и да става в Третия райх, то касае само германците и това е само техен си проблем. Всички знаем как се развива тази история.
Не ми се мисли дали (или кога) Оранжевото старче ще реши да изнесе малко MAGA консерватизъм и „ценности“ по света. Сещате ли се за какво говоря?
___________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на