Какви законодателни мерки са необходими, за да се справи държавата с „домовете на ужасите”?

Адв. Шаркова напомни, че институцията на омбудсмана още преди години е предложила законодателни мерки и криминализиране на дейността за нелегално предоставяне на социални услуги на възрастни и болни хора.

В България от години не съществуват качествени социални и здравни услуги. Когато няма подкрепа и адекватна среда, това създава добра почва за избуяването на подобни незаконни практики. Изумена съм от лицемерната реакция на всички институции, които няма как да бъдат изненадани от случилото се. Това коментира пред Нова телевизия адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право.

Д-р Вихрен Христов, председател на Националната асоциация на частните домове за възрастни хора в България, заяви: „Като създател на първият частен дом за възрастни хора у нас преди повече от 25 години, с моята съпруга си поставихме за цел да променим патриархалното мислене на българите. След като един родител отгледа своите деца, когато той остарее, очаква порасналите деца да му „върнат услугата” и да се грижат за него, но това невинаги е възможно в съвременния живот и затова младите настаняват родителите си в домове. Абсолютно се дистанцираме от тези „домове на ужасите”. Те не могат да се характеризират като такива, защото те работят без лиценз.”

Социалният работник Надежда Денева е категорична: „Не следва да се хвърлят обвинения върху близките на възрастните хора. Те са минали през ада. Местата в държавните домове липсват. Има хора, които живеят на тези места и не се нуждаят от денонощна грижа, но са настанени по други причини – нямат дом например. В същото време има много хора, които чакат да бъдат настанени там. Нямаше кадри от тези домове, които да ме изненада.”

„Когато има недостиг на работници в тези домове и тотално объркване сред обществото, винаги се намират шарлатани, които се възползват от тази ситуация. Трябва да се направи картографиране на всички домове за възрастни у нас. Те станаха вече наистина много”, на мнение е д-р Христов.

Денева допълни: „Опитахме преди години да направим промяна в стандарта за резидентна грижа за лицензиране на тези домове. Трябва да се види защо не искат този лиценз. Големият проблем е, че стандартът повтаря т.нар. институционален модел и с това се борим от дълго време в желанието си да помогнем на институциите да предложат друг вариант за лицензиране.”