Потопен на дъното на океана резервоар може да съхранява огромни количества възобновяема енергия

На около 600 метра под повърхността на океана, в тъмната тишина край бреговете на Калифорния, бетонна сфера с размерите на малка къща скоро ще се окаже в центъра на сериозно внимание.

Стените ѝ трябва да издържат на натиск 77 пъти по-голям от този, който усещаме на морското равнище. И все пак тя няма живи обитатели. Товарът ѝ не е петрол или газ. Това е електричество (донякъде).

Концепцията е съвсем проста. Представете си куха бетонна сфера на морското дъно. Когато има излишна енергия - например от близък офшорен вятърен парк, - тя се използва за изпомпване на морска вода от сферата, създавайки вакуумноподобно състояние вътре. След това, когато е необходима енергия, се отваря клапан. Морската вода се връща обратно, водена от смазващото налягане на океана. Когато влезе отново, тя завърта турбина, която генерира електричество. Процесът е обратим и може да се повтаря стотици пъти годишно.

През 2017 г. Институтът за енергийна икономика и енергийни системни технологии „Фраунхофер“ (IEE) тества тази система със сфера с диаметър 3 метра в езерото Констанс в Германия. Това малко сладководно изпитание проработи и сега екипът се готви да тества по-голяма, далеч по-амбициозна версия в дълбоките тихоокеански води край Лонг Бийч, Калифорния.

Новият прототип – с диаметър около 8 метра и тегло 400 тона - ще бъде закотвен между 500 и 600 метра под вода. Очаква се да започне да функционира до края на 2026 г., съхранявайки до 0.4 мегаватчаса електроенергия, достатъчно за захранване на типичен дом за две до три седмици.

„Тестовото пускане е голяма стъпка към мащабирането на технологията“, каза д-р Бернхард Ернст, старши ръководител на проекти във Fraunhofer IEE.

Евентуалната визия е амбициозна: представете си полета от 30-метрови сфери, покриващи морското дъно, всяка от които е способна да съхранява много повече енергия. IEE оценява глобалния потенциал за съхранение на 817 000 гигаватчаса – достатъчно, за да захранва приблизително 75 милиона домакинства годишно.

StEnSea умело заменя планинските склонове с океански дълбини. „Пренасяме техния функционален принцип на морското дъно - природните и екологичните ограничения са много по-ниски там“, обяснява Ернст. „Освен това приемането от страна на гражданите вероятно ще бъде значително по-високо.“

Идеята има и практическо предимство. Офшорните местоположения често са близо до местата, където се произвежда възобновяема енергия, като вятърни паркове. Подводните сфери могат да бъдат разположени наблизо, без да се изразходва земя или да се предизвиква обществено противопоставяне. Дълбокият океан се превръща в горен резервоар, а сферата - в долен.

Докато държавите се опитват да диверсифицират енергийната си политика, предизвикателството вече не е само как да се генерира чиста енергия, а как да се съхранява тя. Може би решението не се крие на сушата, нито в литий, нито в облаци водород, а може би чака на океанското дъно, пише hicomm.bg.