Александър Йорданов: Докладът за напредъка на Скопие в ЕП плаче за прокуратура

Докладът за напредъка на Северна Македония в Европейския парламент плаче за прокуратура.

Комисията по досиетата

„Трябва да прочетем страницата от миналото истински, за да можем най-сетне да я затворим. Призраците от комунизма не бива да управляват повече“, заключи той.

Това заяви в студио на предаването „Офанзива” по NOVA NEWS бившият посланик в Северна Македония и бивш евродепутат Александър Йорданов, който издаде и книга „Мисия Македония”. Докладът беше отложен, след като стана ясно, че информация от него е изтичала към властите в Скопие. Йорданов коментира, че премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски е цитирал пасажи от проекта на доклада, още преди да е приет, което ясно показва, че е имало изтичане на вътрешна информация.

Според Йорданов, авторът на доклада – евродепутатът Томас Вайц от групата на Зелените – е действал в тясна координация с македонските власти. В текста била включена спорна формулировка за „многовековна македонска идентичност и език“, която Йорданов определи като грубо подмяна на историческата истина. „Този доклад не струва – към него има близо 300 предложения за промени. Това означава, че е нефелен“, коментира Йорданов, като обясни, че Вайц е заобиколил обичайната практика за изготвяне на компромисни текстове между политическите групи в Европарламента.

В първото си интервю след встъпването като член на Комисията по досиетата, Александър Йорданов очерта и приоритетите си в новата роля. Според него комисията трябва да бъде трансформирана в Институт за национална памет, по примера на балтийските държави. „За 35 години демокрация няма национален музей за престъпленията на комунизма. В Белене няма паметен знак, а Бузлуджа още стои като паметник на културата“, каза Йорданов.

Той настоява за по-голяма публичност в работата на комисията и призова информацията да стига до училищата, университетите и младите хора. Особен фокус Йорданов постави върху ролята на творческата интелигенция по време на комунизма, която, според него, е формирала общественото мнение, докато е била свързана със структурите на Държавна сигурност.