Тя обърна внимание и на очакваното повишение в покупателната способност в дългосрочен план, но уточни, че това е процес, който може да отнеме между 10 и 15 години.
Тя изрази и притеснения относно ограничената роля на страната ни в процеса на вземане на решения в Еврозоната, като посочи, че това може да доведе до пренебрегване на интересите на по-малките членки.
Никой не е против влизането в Еврозоната, но ние не сме готови за нея. Това заяви бившият министър на икономиката Даниела Везиева в студиото на "Денят ON AIR".
"Еврозоната вече не е това, което беше, когато влязохме в Европейския съюз. Влизаме в клуб на богатите, но свръхзадлъжнели страни, където рискът да попаднем в същата спирала е изключително висок. Ако преди евтиният финансов ресурс от Запада се насочваше към Изтока, сега е обратното. Нашите, макар и ограничени ресурси в момента, са по-евтини от западните. Те могат да бъдат изтеглени по всякакъв начин за нуждите на Еврозоната, което ще оскъпи активи при нас лихвите", предупреди Везиева пред Bulgaria ON AIR.
Везиева предупреди, че конвергентните доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия посочват сериозни рискове - демографска криза, инфлация и несъответствие между административно увеличаваните заплати и производителността на труда.
"Загубата на парична политика и национален суверенитет в тази област ще бъде факт. В момента БНБ може да реагира при кризи, да се намесва в кредитирането към физическите лица, да предприема различни мерки за финансова стабилност. Но като част от Еврозоната решенията ще се вземат от ЕЦБ", отбеляза Везиева.
Гостът подчерта, че макар официално влизането в Еврозоната да изглежда като стъпка към по-добро бъдеще, България все още не разполага с ясна стратегия и буфери за справяне с редица потенциални проблеми, които могат да се появят.
Липсата на прозрачност и публичен диалог по тези теми допълнително засилват притесненията на гражданите. Везиева коментира и предизвикателствата около въвеждането на дигиталното евро - проектът на Европейската централна банка, който, според нея, крие рискове за банковата система и финансовата стабилност.
"Целта не е да се срути банковата система, а да се постигне контрол върху парите и върху това кой за какво плаща. Но именно тук идва основното притеснение, че всички трансакции ще се проследяват в реално време. Затова и държави като Австрия казват: "Не искаме да ограничаваме правата и свободите на гражданите си, не искаме да навлизаме в личното им пространство". Испания отбелязва: "Очакваме по-задълбочена оценка на риска за финансовата стабилност и гражданските свободи." А къде остават самите граждани? Това означава пълен контрол", заяви тя.
)