Георги Ганев: Хората бяха наплашени за еврото, митовете започват да се разбиват

Що се отнася до самия процес на превалутиране – за гражданите той ще бъде напълно безплатен, поне в първите шест месеца. Ако след този период търговските банки решат да въведат такси, това ще бъде позволено, но не и задължително.

БНБ, от своя страна, ще обменя левове в евро безплатно завинаги.

Големият бизнес е подготвен, смята Ганев, а администрацията – също.

Ганев подчерта, че в пазарна икономика винаги ще има динамика в цените, включително и покачване, особено когато разходите за труд растат.

България вече покрива всички критерии за членство в Еврозоната, като положителните оценки на Европейската централна банка и Европейската комисия го потвърждават.

"Хората наистина биват плашени от няколко години, особено отскоро насам. С една много шумна публична кампания биват плашени и, за съжаление, в голяма степен тази кампания има резултати. Възникнаха неестествени страхове, които нямат връзка с действителността и хората дори отказват да я видят, колкото и тя да ги гледа в очите", каза икономистът Георги Ганев в студиото на "Денят ON AIR".

Той смята, че един от основните митове - че цените ще скочат драстично, например хлябът от 1.80 лв. ще стане 1.80 евро - вече е разбит чрез въведеното двойно етикетиране. Въпреки това, останалите страхове трябва да бъдат адресирани чрез ясна и добре организирана информационна кампания. Според него проблемът не е в липсата на информация, а в това, че хората не я търсят активно, въпреки че е публично достъпна – например на сайта на БНБ.

"Курсът, при който България ще влезе в Еврозоната, е 1.95583 лева за едно евро. И при друг курс България няма да влезе в Еврозоната. Това е решение на парламента, което забранява на българската изпълнителна власт – ако на някого изобщо някъде му хрумне – това няма да се случи", каза още Ганев пред Bulgaria ON AIR.

Основният фокус в предстоящите месеци ще бъде върху малките бизнеси, които тепърва ще получат подробни инструкции и подкрепа от институции като НАП, КЗП и КЗК. Те ще разясняват конкретни въпроси като връщането на ресто в евро, двойното етикетиране и логистиката около самата промяна.

Той се противопоставя на идеята за законови тавани върху надценките, като посочва примера на Хърватия, където подобни интервенции са довели до по-висока инфлация впоследствие. Според него държавата трябва да разчита не на регулации, а на силна конкуренция и активни потребители, за да ограничи инфлационния натиск.