Спрете да звучите като доклад до Брюксел: Наръчник за оцеляване на българските демократи в епохата на мемета и популизъм

Това не е плитко. Това е стратегия. Кажете едно нещо. Ясно. Повторете го десет хиляди пъти. Защото вашите опоненти вече го правят; само дето те го правят с лъжи.

_____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Някои хора използват огъня, за да стоплят дома си. Други – за да изгорят цяло село. Разликата не е в огъня. Разликата е в ръцете, които държат факлата.

През (далечната вече) 2016 г. Business Insider публикуваха една поучителна статия – There's an interesting reason why Donald Trump's nicknames for his enemies are so effective („Има интересна причина, поради която прякорите, с които Доналд Тръмп нарича враговете си, са толкова ефективни“).

Там се описва много добре как той използва КРАТКИ посланийца към публиката си, която вече е загубила способността да се съсредоточава за по-дълго време.

Има и едно ВАЖНО пояснение: за последните 60 години говорещите клипове в новинарските емисии са се скъсили от около 40 секунди на около 8. Става дума за „говорещите“ клипове; демек, клип, в който някой нещо обяснява. Били са по 40 секунди на сегмент, сега са по 8 на сегмент.

И за тези осем трябва да успееш да предадеш посланието си. Това не става с много думи. Ясно е, нали? Става с емоции и с кратки послания.

В България това го умеят популистите. Демократите ни, от друга страна, имам чувството, че просто се наслаждават да слушат собствените си гласове. Витиевато редят едни мисли, едни дълги изречения… като им видиш прессъобщенията – имали са изречения от по 14 реда. Не се шегувам.

Така не се хваща вниманието на драгия зрител/читател/гласоподавател.

Това сме го говорили, говорили, повръща ми се вече. Но явно се налага да го повтаряме, докато демократичните ни чугуни започнат да вдяват и спрат да говорят като зубъри на дъската. Защото то се е видяло, че тая популация ще трябва на инат да бъде спасявана. Няма да стане со кротце, со благо.

Та…

Доналд Тръмп не измисли политическата комуникация. Той просто я вкара на арената на кеча, надраска я с пастел и се погрижи никой да не забрави кой е „Лъжливият“, кой е „Крадливият“ и кой е „Сънливият“. Отвратително е. Опошлено е. Но, за съжаление, е и ужасяващо ефективно.

И точно затова българските демократи – да, вие – трябва най-после да се вгледате в онзи наръчник по комуникация, който така упорито отказвате да прочетете. Защото докато вие цитирате членове от Конституцията и строфи от популярни поети и писатели, популистите ви слагат кратки прякори, които се залепват в съзнанието на избирателите като дъвка на подметка. Пудели, пачки, парапети, знаете си ги.

Нека е ясно: комуникационните техники на Тръмп са морална отходна канализация. Да, съгласен съм. Но канализацията тече бързо. И достига далеч. ИСКАМЕ ИЛИ НЕ, ИГРАТА СЕ Е ПРОМЕНИЛА. Ако българските демократи искат не просто да оцелеят, а да спечелят, трябва да спрат с поетичните прессъобщения и да започнат да коват оръжия.

Сега краткото е стратегия. Да започнем от основното: вниманието е мъртво. Убито от смартфони, TikTok и т.н. Хората вече нямат способността да се съсредоточават за по-дългите послания. Не могат. И не искат.

Средностатистическият избирател – особено неувереният – няма време за вашата 7-точкова реформа на еди-кое-си. Той ще види едно лице, ще чуе една фраза и ще реши за три секунди дали сте „за хората“ или „поредните костюмари“.

Затова работят прякорите на Тръмп. „Crooked Hillary“ (Крадливата Хилъри) не просто обижда – то обобщава цял човек в една дума. Вярно ли е? Не. Честно ли е? Също не. Запомнящо се? Изключително. И това е ключът.

На вас залепиха ли ви парапетите и пиците с кристали? Залепиха ви ги. Честно ли беше? А запомнящо се ли беше? Мхм… именно.

Затова, скъпи демократични комуникатори, как да използваме този подход, без да се търкаляме в калта?

Просто е. Използвайте го, за да казвате истината бързо.

Ако някой е корумпиран – наречете го Корумпираният Едикойси. Ако някой лъже постоянно – кажете му Лъжливият Едикойси. Не е нужно да сте мръсни. Но трябва да сте остри. Избирателите няма да четат вашите нюанси. Но ще запомнят вашата метафора.

Едно изречение. Едно изображение. Толкова ви е времето.

Ако цялото ви послание не може да се побере на протестен плакат или Instagram каре, вече сте загубили битката за средния избирател.

Това не е опростяване. Това е кристализиране.

Вместо:

„Ние подкрепяме базирана на доказателства образователна реформа, основана на педагогически принципи“,

кажете:

„Учители, не бюрократи!“

или

„Умните деца имат нужда от умни политици“.

Една от най-големите грешки на българската демократична партийна общност е обсесията ѝ с това да цитира Брюксел като свещено писание. Да, ЕС има значение. Но ето грозната истина: хората не гласуват заради договори. Те гласуват заради страх, надежда, гняв и гордост.

Ще повторя: страх, надежда, гняв и гордост.

Не се печелят избори с „Ние подкрепяме Зеления пакт на ЕС.“ Печелят се с:

„Бъдеще за децата ни – не за депутатските Мерцедеси“.

„Град без смог, не град без хора“.

Една от най-смъртоносните илюзии на разумните хора е, че избирателите са рационални. Не са.

Прякорите на Тръмп изцяло заобикалят рационалното мислене. Затова работят – удрят направо в инстинкта.

Макар никога да не трябва да манипулирате, задължително трябва да се свързвате с хората чрез посланията, а не просто да хвърляте някакви послания и да вярвате, че те някак си ще достигнат до хората. Няма.

Всичко това означава да говорите през емоции, а не през абстракции.

Вместо:

„Това предложение цели намаляване на административната неефективност в здравеопазването…“

кажете:

„Повече лекари, по-малко чиновници“.

„Здраве за хората, не за партийните схеми“.

Емоцията не е враг. Тя е канал. Използвайте я.

Намерете място и на шегата.

Тръмп превърна политиката в шега. И затова хората го слушат. Не се лепнаха за него заради политическите му планове. Дойдоха при него заради шоуто. Но тук е обратът: шоуто може да служи и на доброто.

Ако Едикойси „пазарува демокрация на едро“, не пишете есе. Постнете меме как бута количка, пълна с избирателни урни.

Успехът на Тръмп не доказва, че лъжата печели. Доказва, че бързината печели. Простотата (семплото) печели. Символите печелят. Демократите в Америка също са мухи без глави, които все още много обичат да си слушат собствените гласове и да плямпат витиевато. И съответно… губят жестоко. Не могат да се нагодят към новата игра.

Ако българските демократи искат да защитят страната от корупция, клептокрация и популистко разложение, първо трябва да се научат да комуникират с хората, които държат бъдещето им в ръцете си – избирателите.

Защото ако не го правят те, друг пише заглавието вместо тях. И, както виждате – не е ласкателно.