Този май е бил един от най-студените у нас през последните 20 години

Май 2025 г. е един от най-студените и дъждовни месеци май за последните 20 години, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

На 6 май от поройни дъждове, придружени с градушки и бурни ветрове, бяха наводнени сгради, дворове, земеделски площи и участъци от пътната инфраструктура в някои населени места в Северна България.

През последните дни от месеца отново преминава атмосферно смущение и въздушната маса е неустойчива. Развива се купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места от запад на изток има краткотрайни валежи с гръмотевици.

Средните месечни температури са между плюс 12 и плюс 18 градуса по Целзий, като имат отклонение от месечната норма между минус 2,5 и 0 градуса. Тазгодишният май е един от трите най-студени месеци май от 2005 г. насам. Най-високата измерена температура е 32,2 градуса на 5 май в Русе. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 0,5 градуса на 15 май в Чепеларе, а най-ниската температура, отчетена на планински връх, е минус 9,0 градуса на Мусала на 14 май. В София най-високата измерена температура е 26,5 градуса на 23 май, а най-ниската – плюс 2,1 градуса на 15 май.

В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са около климатичната норма – между 48 и 150% от нея, отбелязват от НИМХ. Суми над климатичната норма – между 150 и 240% (н. Емине) от нея, има на места главно в Южна България. Това е най-валежният месец май от 2017 г. насам, показват данните на НИМХ.

Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 62 мм от дъжд в с. Карапелит, обл. Добрич, на 24 май. В София месечната сума валеж е 91,2 мм, което е 108% от нормата, а максималният 24-часов валеж е 32,8 мм от дъжд на 25 май. На 14 и 26 май в планините на Южна България над около 1500–1700 м се образува снежна покривка. В страната снежна покривка в населено място е измерена в с. Манастир, обл. Смолян, на 14 май – 2 см, а на планински върхове – на 13–14 и 26–27 май (Черни връх – 20 см на 26 май). През периодите 6–9 май и 23–25 май има гръмотевична дейност, на много места придружена от валеж и от град. На 15 май в отделни високи котловинни полета има регистрирани слани, пишат от НИМХ.

В началото на второто десетдневие валежите за кратко спряха и облачността намаля. Минималните температури се понижиха значително и на места се образува слана, а в равнините и мъгла. На 12–13 май премина пореден студен атмосферен фронт, като на 12 май на места главно в Южна България преваля краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици, а на 13 май в планините над около 1500 м дъждът премина в сняг.

В средата на второто десетдневие преобладаваше слънчево време, на места със сутрешни мъгли, а в котловините и равнините минималните температури бяха ниски и се образува слана. Дневните температури се повишиха, но остават по-ниски от обичайните за средата на май.

В периода 15–16 май в резултат на продължителен слаб до умерен вятър – първоначално от югозапад, впоследствие от юг – в районите северно от Варна, се наблюдаваше явлението upwelling (издигане на дълбоки морски води до брега). Температурата на морската вода около н. Шабла от 14 градуса вечерта на 14 май се понижи до 9,5 градуса през нощта срещу 16 май. Явлението се проявява за втори път през месеца на 20 май в района на Варна, когато температурата на морската вода от 15,1 градуса вечерта на 19 май рязко се понижи до 10,8 градуса, сутринта на 20 май.

В началото на третото десетдневие, в челото на средиземноморски циклон, преносът е от юг-югозапад и температурите се повишиха. След временно разкъсване и намаление на облачността тя отново се увеличи, като на 21 май на места главно в Западна България преваля дъжд, а на 22 май в Североизточна България имаше и гръмотевична дейност с дъжд и град. През периода 23–26 май, под влияние на средиземноморски циклони, които преминават южно от страната, на много места паднаха значителни валежи, като през първите дни в югоизточните части, където все още бе топло, се развиха мощни купесто-дъждовни облаци и имаше гръмотевични бури и градушки. От северозапад нахлува студен въздух, температурите значително се понижават и в планините над 1700 м вали сняг и се образува снежна покривка, а през нощта срещу 25 май границата на валежа от сняг се понижава до около 1000 метра.

През първите две десетдневия от месец май водните количества на по-голямата част от реките в страната бяха около и над праговете за средни води, информират от НИМХ. В резултат на валежи в периода 9–11 май бяха регистрирани по-съществени повишения на речните нива във водосборите на южночерноморските реки – с до 110 см на р. Ропотамо при с. Веселие.

Валежите през третото десетдневие на месеца повишават речните нива в цялата страна и водните количества на реките са над праговете за средни води и около праговете за високи води. Значителни повишения са регистрирани в периода 23–26 май във водосборите на реките Искър, Вит, Осъм и Янтра, съответно с до 251 см, 394 см, 603 см и 200 см. През нощта на 25 срещу 26 май р. Вит при Тетевен и р. Калник при с. Български извор излязоха от коритата си. Водните количества в долното течение на р. Искър, в средното и долното течение на р. Вит, в средното течение на р. Осъм и на р. Росица при Севлиево преминаха праговете за внимание.

Агрометеорологичните условия през месеца се определят от неустойчиво и хладно за сезона време. Наднормените майски валежи повишиха нивото на влагозапасите и в по-дълбоките почвени слоеве. Интензивните валежи и падналите градушки през първото и третото десетдневие нанесоха непоправими щети на земеделските култури.

На места в северозападните, южните и югоизточните райони на страната, като Плевен, Хасково, Сливен, Стара Загора, Нова Загора, Ямбол и др., са унищожени напълно посеви с пролетни и зеленчукови култури. Майските градушки нанесоха и значителни механични повреди в лозовите и овощните масиви. През последната седмица от месеца честите валежи и повишеното съдържание на влага в горните почвени слоеве ограничават провеждането на сезонните почвообработки и растителнозащитни дейности.