На 28 май възпоменаваме паметта на преподобни Никита, епископ Халкидонски и преподобни Софроний Български.
Преподобни Софроний Български бил свещеник в село Пенкьовци (Софийско) на име Стефан, който поради насилие от турците избягал с жена си в София, а после - чак във Влашко. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.
Преподобни Софроний живял вероятно през ХV - ХVІ век. Тези сведения за него научаваме от българския книжовник поп Пею, автор на житието на свети Георги Нови Софийски (Кратовски), пострадал през 1515 година.
Свети Никита, епископ Халкидонски е живял през втората половина на VIII век. Заради благочестивия си живот е въздигнат в сан епископ на Халкидон. Отличавал се с милосърдие, винаги помагал на бедните, приемал странници в дома си, грижел се за сираци и вдовици, застъпвал се за угнетените.
По време на управлението на иконобореца Лъв Арменец (813-820), свети Никита смело изобличава иконоборческата ерес и убеждава паството си с благоговение да се покланя на светите икони на Христос, Божията Майка и Божиите светии. Претърпял много страдания от иконоборците, бил подложен на мъчения и изпратен в изгнание. Починал в началото на IX век. При мощите му ставали чудеса на изцеление.
Завърнал се в родината си и се поселил в манастир край Русе, където се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го убил. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира да разкопаят гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Поставили ги в ковчег за всеобщо поклонение.
)