Красимир Вълчев: Задължителна матура по математика няма да бъде въвеждана поне в следващите 5 години

Ниските ни резултати по математика са един от най-големите проблеми не само пред образователната система, но и пред обществото. Както и ниските резултати по физика и химия. Няма как да живеем в проспериращо общество и да имаме дългосрочен растеж, ако имаме толкова малко ученици с добри резултати по математика, химия и физика и толкова много със слаби резултати. Това посочва в интервю за "24 часа" министърът на образованието - Красимир Вълчев.

"Може да спорим дали са 40, 50, или 60% слабите резултати по математика според скалата и характера на изпитните материали. Но при всички случаи говорим за огромни пропуски. Виждаме го в националните външни оценявания в 7-и и 10-и клас, виждаме го и от PISA. Има много силна корелация между слабите резултати по математика и слабите резултати на PISA. Т.нар. функционална неграмотност по PISA не означава, че децата са неграмотни", добави той.

"Нашите ученици не успяват да решават практически задачи, т.е. нямат функционалност на знанията. Затова изведохме като приоритет насърчаване на изучаването на математика и природни науки и подобряване на резултатите. Не защото останалите предмети не са важни, напротив. Хуманитарните дисциплини са базови, те са ключови, особено комуникацията на роден език. Добрата, солидна и широка хуманитарна основа е може би най-важното за пълноценното личностно развитие на едно дете, особено в дигиталната ера", коментира още министърът.

"По български език и литература обаче няма толкова повсеместно слаби резултати. В списъка от мерки за насърчаване на изучаването на математика са да увеличим приема в 5-и клас на математическите гимназии, да насърчим увеличаването на броя на паралелките с разширено изучаване на математика в прогимназиален етап, да увеличим часовете по математика чрез промяна в рамковите учебни планове. С последното ще освободим време на учителите и учениците за решаване на задачи, за упражнения и като цяло - за затвърждаване на знания, за осмисляне. Така да имаме по-малко демотивирани и самоизключили се ученици от математика, физика и химия. Сред мерките е и да подготвим повече учители по математика и природни науки. Имахме разговор с висшите училища. Насърчаваме полагането на матура по математика, химия и физика, като догодина 50% от приема в икономическите висши училища ще бъде обвързан с полагането на матура по математика. Най-важната промяна, която може би трябва да направим, е в учебните програми и учебния план - да оптимизираме учебното съдържание, да увеличим часовете и да освободим време", каза Вълчев.

Във връзка със заплащането на българските педагози (бел. ред. средно 2 500 лв. бруто), Вълчев коментира: "Разбира се, заплащането никога не е достатъчно. Учителската професия е важна, трудна, стресова. Радвам се, че тази година продължихме да следваме политиката учителските заплати да бъдат 25% над средната за страната. Защото днес е все по-трудно да привлечем повече млади хора в учителската професия. За щастие, в последните години успяхме да обърнем тенденцията. Вече нямаме общ недостиг на учители. За съжаление обаче продължава да има сериозен недостиг на учители по отделни предмети – математика, физика, химия, информационни технологии. Затова и сега предприемаме повече таргетирани и допълнителни мерки конкретно за тези видове педагогическо образование. Но да се върна на темата за заплащането и защо е толкова важно да не отстъпваме от последователната политика за възнагражденията. Учителите са тези, на които поверяваме нашите деца. Тези, на които разчитаме да ги възпитат, да ги направят знаещи, можещи. Тези, на които разчитаме да имаме повече кадри във всяка една сфера, да дадат максимум житейски, професионални възможности на всяко дете. България може да просперира само ако трайно заложи на образованието като национален приоритет. Затова трябва да ценим нашите учители и да ги подкрепяме".