Депутатите избраха Росен Карадимов за председател на КЗК

Това се случи със 121 гласа "за".

Радомир Чолаков пък бе избран за зам.-председател на Комисията със 122 гласа "за".

Депутатите попълниха комисията с Валерия Герова, Димитър Данаилов, Емилия Колева, Желю Бойчев, Мирослава Христова.

Карадимов е бивш служебен министър на иновациите в кабинета "Главчев". Понастоящем е председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитиe.

По думите му, за да се манипулират обществените поръчки, трябва начело да е човек със знания, но и послушен – на Пеевски, на Борисов, на Мирински, на Таки.

„Една нормална европейска държава трябва да има честни институции, да се избират хората не на квоти, да няма договорки преди това и да избираме най-добрите.

В началото председателят на парламента Наталия Киселова съобщи за промени в постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите към икономическата комисия.

В нея влизат Борис Аладжов от парламентарната група (ПГ) "Възраждане", Иван Клисурски от ПГ "Има такъв народ", Пламен Пенков ПГ "Морал, единство, чест" и Мария Илиева от ПГ "Величие".

Депутатите избраха Росен Карадимов за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Кандидатите да оглавят антимонополното ведомство бяха Карадимов и Иван Стойнев. Карадимов е номинацията на парламентарната група на "БСП-Обединена левица", а Стойнев - на "Продължаваме промяната - Демократична България".

Иван Стойнев е преподавател по конкурентно право и право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преди това е преподавал в университети във Франция. През март Карадимов и Стойнев представиха своите визии за развитието на КЗК пред депутатите в парламентарната икономическа комисия.

За заместник-председател и за член ПГ ГЕРБ-СДС предлагаха Радомир Чолаков. Валерия Генова, Мирослава Христова, Емилия Колева и Юлиян Войнов бяха номинации на групата за членове на антимонополната комисия.

Димитър Данаилов е издигнат от ПГ "Има такъв народ" за член на регулатора. Желю Бойчев е предложен за член на КЗК от ПГ "БСП-Обединена левица". Четин Казак е предложен за член на Комисията от ПГ "Демокрация, права и свободи"-ДПС.

„Днес ще избираме един от най-важните регулатори в България. В следващите седем години ще има важна роля в страната. Истината е, че досега КЗК не се справяше. Номинациите, които виждаме от управляващото мнозинство, изключително много ни притесняват. Досегашният избор на регулатори, които кабинетът направи, е слаб. Само тази институция може да предотврати картели, спекула", заяви в началото на заседанието Мартин Димитров от ПП-ДБ.

„Досегашната КЗК постоянно обясняваше на изслушвания, че нямала отношение към цените. Нямала такива правомощия. Е как ще установите аномалии в цените, за да видите аномалии в конкуренцията? Трябва да настояваме за постоянен мониторинг на цените у нас, сравнени с европейските. Това ще промени ситуацията у нас. Голяма грешка е това с тавана на цените“, смята той.

„91% от дейността на КЗК е свързана с обществените поръчки, не с контрол на монополите. Докато си говорим за цените, 91% от дейността е фокусирана върху близо 30 млрд. на година обществени поръчки“, обясни Кирил Петков.

Той обясни как работи схемата за навигиране на обществени поръчки в България, като посочи, че „сивият кардинал“ е Иван Мирински, който се среща се със строителните фирми, договарят се кой да спечели търга месеци преди да бъде пуснат. 60% цена, 40% качество била схемата в МРРБ, от които качествата се разглеждали по субективни критерии. КЗК има роля да отхвърли жалбите на фирмите, които обжалват. Ако нещо се изпусне, във ВАС се правят следващите действия.

Тошко Йорданов му отговори: „Да припомня, че когато управлявахме заедно, обществена поръчка на МВР за 15 млн. лв. за техническо оборудване, съотношение цена-качество 50-50. МО, за ел. система – 40-60, в полза на качеството. Хубаво е, като лъжете, да се опирате на някоя истина, за да ви минават лъжите, а не с плонж да кацате в каца, пълна с...“

За петък е предвиден и редовен парламентарен контрол, в който на въпроси на депутати се очаква да отговорят министрите Даниел Митов, Георг Георгиев, Иван Иванов, Борислав Гуцанов, Георги Георгиев, Красимир Вълчев, Силви Кирилов, Жечо Станков, Мирослав Боршош и Иван Пешев.

24 май е свещен ден за България, защото това е денят, в който честваме създаването на буквите от братята Кирил и Методий, и основанието страната ни да бъде наречена държава на духа. 24 май е празник на словото, за възхвала на писмеността, на българската просвета и култура. Това е денят, в който отбелязваме българския принос за европейската цивилизация, заявиха в зала от "БСП-Обединена левица“ в декларация.

Цялото развитие на света през последните векове доказва, че именно народите, превърнали книжовността, знанието и науката като свои висши ценности са най-успешните, независимо от географското си разположение и природните си богатства. Няма нищо по-ценно от духовното богатство и знанието на един народ, заяви Николай Денков в декларация от името на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България".

24 май е един от малкото консенсуси в българското общество, това е перспектива на българската душа, която свързва българската историчност от Средновековието през Възраждането до модерността. Този консенсус никога не е спирал, той е причината България и българското общество да запазят изобщо мястото си в "историчността“. Никога този консенсус не е бил оспорван, независимо от историческите драматични промени от различните идеологически доктрини и той е съществувал винаги в самата основа на българската нация. Радостта на децата на този празник е най-силният знак за неговата неотменимост. Това обаче не е празник, който чества миналото, датата 24 май е само символна, но не времева, затова предизвикателствата пред българското общество са валидни и днес, гласи пък декларация на парламентарната група ГЕРБ-СДС, прочетена от Тома Биков.