Ето и пълния текст на декларацията на родителите, които са потърпевши от забавянето на обещаните пари от държавата:
С особено горчив привкус остават и оправданията, че „няма средства“, докато в същото време депутатите най-безцеремонно гласуват увеличение на собствените си заплати.
Това е цинизъм към българските семейства, които чакат месеци наред за социални плащания, от които зависи ежедневието им.
В тази връзка настояваме за:
- Незабавно изплащане на всички дължими компенсации за 2025 г.
- Изготвяне на работещ механизъм за подпомагане на засегнатите семейства.
- Гарантиране на навременно и устойчиво изпълнение на тази политика.
На 27 май, вторник, от 8.30 ч. пред сградата на Министерски съвет родители излизат на протест заради забавянето от страна на държавата на компенсациите за неприетите в държавни ясли и детски градини деца.
Днес, хиляди родители в София сме поставени в крайно тежка и несправедлива ситуация, за това е време да ни чуете. Децата ни не са приети в държавни и общински детски ясли, а компенсациите, които ни се полагат по закон, не се изплащат с месеци. Това са социални плащания, които по закон се изплащат с приоритет, тъй като осигуряват частична подкрепа за семействата, лишени от достъп до обществена грижа за децата си. Забавянето им поставя в затруднение множество домакинства и създава усещане за административна безотговорност.
В същото време, хиляди семейства са принудени да напускат работа, да поемат допълнителни разходи за частни ясли или да се справят без никаква помощ от държавата. Това не е просто бюрократично забавяне – това е сериозна социална криза, която остава напълно игнорирана.
От месеци родителите изпращаме многобройни сигнали и жалби до компетентните институции – Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерския съвет, Омбудсмана, Президента, но до този момент няма официален отговор, с точни срокове или разяснение относно изплащането на тези компенсации. Навсякъде срещаме пълно мълчание и бездействие.
Това е не само обидно и некоректно, но и показва пълно пренебрежение към родителите и техните деца. Особено децата трябва да бъдат неизменен приоритет, защото тяхното благополучие е ключов показател за зрелостта и справедливостта на едно общество.
)