Майстори и фризьори първи по сиви доходи

Строители, сервитьори, майстори, които ремонтират дома ни, фризьори и инфлуенсъри са сред професиите, които най-много укриват доходи, показва анализ на Националната агенция за приходите.

Част от хората, които не отчитат пълните си доходи пред НАП, получават част от възнаграждението си на ръка – това е т.нар. „заплата в плик“.

По отношение на щетите от този риск е извършен анализ през 2010 г. Той сочи, че щетите са в средногодишен размер над 400 млн. лв. Вследствие на предприетите от НАП мерки има свиване на размера на потенциалните загуби с 85 млн. лв. през периода 2022-2023 г. Оценка, направена през 2023 г., показва, че най-голям принос в общата щета по този риск имат сектори търговия и строителство, следвани от ресторантьорство, транспорт, туризъм, инженерна дейност и реклама. Това означава, че много от работещите в тези сектори – сервитьори, строители, продавачи, получават официално и се осигуряват на ниски заплати, близки или равни на минималното възнаграждение, а някаква сума им се дава от работодателя на ръка.

Работещите в ресторантьорството разчитат и на бакшиши от клиентите, които не се отчитат никъде. Това е причината и в този сектор официалните заплати, отчитани от статистиката, да са най-ниски.

Според последните данни на Националния осигурителен институт средната заплата в „Хотелиерство и ресторантьорство“ е едва 1366 лева през първото тримесечие на тази година – най-ниската сред всички сектори. От една страна, със заплатите в плик се ощетява бюджетът, тъй като в него не влизат данъци в пълен размер, както и осигурителната система заради скатани осигуровки. Но тази практика ощетява на първо място самите работещи, защото те губят по линия на осигурителни права, посочват от НАП, цитирани от Телеграф.

Така заетите лица ще получат по-ниски обезщетения за безработица, болест и майчинство, данъчни облекчения, както и по-ниска пенсия в бъдеще.

Всеки работещ може да изчисли на специален уебсайт „Заплата в плик“ какви са потенциалните му загуби. Обикновено за един по-дълъг период става въпрос за стотици хиляди левове. В рамките на 30-годишен трудов живот например работникът може да загуби около 300 000 лева. Това са пари, които никога няма да види под формата на майчинство, болнични, обезщетения и пенсия.