Защо тук не борим „чудовища”, а от криворазбрана човещина старателно си ги хрантутим и отглеждаме?

Много жалко.

Този коментар изразява личната позиция на авторката, а нея novini.bg може да не споделя

През този уикенд четирима роми са пребили сина на наша колежка, поетеса, писателка, чието име няма да оглася, заради сигурността и спокойствието на семейството. В „Пирогов”, където е оказана спешна помощ на пострадалия млад мъж, близките на нашата колежка се натъкнали на още граждани, пострадали от подобни биячи. Умишлено ли е това, че тази престъпления се прикриват от властите, не им се дава гласност, не се водят разговори за решаването на този огромен проблем, който тормози обществото ни вече години наред.

„…днес съм скочила в 6, защото един непознат номер ме уведоми, че детето ми е пребито и цялото в кръв някъде на Сливница. В последствие се оказа, че човекът, който ми се е обадил, е полицай, но защо е звъннал на мен, а не на 112, не е ясно. Второто, което се оказа е, че 4-5 цигани са го пребили с нещо метално на слизане от нощния влак в 5,30. Защото му искали пари и той казал - нямам. Третото - той бягал, хвърлил си раницата на улицата, махал на някакви полицаи по "Мария Луиза", но те само го изгледали странно, опитал се да се скрие в някакъв хотел, но го изгонили, помолил някакви хора за телефон, но му отказали... Та, Захари не е добре. Има 8 шева на главата и счупена ръка. Денят ми беше безумен, предвид безумната стачка, заради която в дъжда трябваше да търся таксита и да се придвижвам, да съм на работа и да пиша адекватно. Утре пак сме на Пирогов, защото има съмнения за по-тежка черепна травма. Та толкоз за чудовищата от мен. Не са бръмбари п. с. Момчето до него също е било пребито, но преди седмица. Пожела ни късмет и бързо оправяне”...

Само преди дни обсъждахме тук претенциите на незаконно заселилите се в „Захарна фабрика” роми, които изискват от обществото ни да им бъдат осигурени домове в столицата. Тях ги подкрепят почти всички неправителствени организации, които се самоопределят, че защитавали били „човешки права”. Очевидно – само на една етническа група, за която комай вече не е много вярно да се твърди, че е „малцинствена”.

Припомням този случай, а той не е единствен, за да илюстрирам претенциите на едни хора в обществото ни спрямо други. И защото нападателите на сина на колежката ни също са претендирали той да им даде пари и като не са ги получили…бой и 8 шева, плюс сътресение.

Проф. Калоянов от „Захарна фабрика” обаче преди 20 години бе пребит и не оцеля след боя, който му нанесе един от тази махала. Може да се изброяват още десетки такива престъпления, но има ли смисъл, щом никой нищо не предприема срещу тези не случайни действия?!

Крайно време е да си признаем, че ромската интеграция така и не се състоя, въпреки милионите, които потънаха в гетата. Може би неправителствените организации трябва да отговорят ясно за какво точно бяха изхарчени близо 1 милиард лева, щом нито един ромски проблем не бе решен.

Спомням си едно от проучванията на „Тренд”, в което анкетите показваха, че семейството, мирът и сигурността са най-важните ценности за българите. Жалко е, че това, което имаме като държава и управление, не може да гарантира нито една от тези ценности.