Европа и парите за отбрана: успя ли да се събуди ЕС?

Европейският съюз в своята сърцевина, мирен проект, поема сигурността и отбраната в свои ръце. Поне на думи. Но какво означава това? Колко ще струва? Как ще промени икономиките ни? И колко време ще отнемe?

Дискусия на Андрей Новаков, ЕНП/ГЕРБ, Радан Кънев, ЕНП/ПП-ДБ, Кристиан Вигенин, Прогресивен алианс на социалистите и демократите и Елена Йончева, независим евродепутат, избрана с листата на ДПС. Те водиха дебат в ефира на bTV.

„Това, което успя да направи президентът Тръмп и неговата администрация за няколко месеца, Европа не можеше да го направи последните 20 години, а именно да се събуди, да започне да инвестира в отбрана. Което е добре, защото никой не може да се грижи за нас вечно. Да кажем, че такива сигнали получавахме не само сега, те са от още времето на Буш младши, след това Обама, дори по времето на президента Байдън. Да. Далеч по-дипломатични, далеч по-обтекаеми, но едно е истина“, смята Андрей Новаков, ЕНП/ГЕРБ.

Според него никой няма да се погрижи за нас. „Европа беше латентна и най-после се събуди от този сън и започна да инвестира в отбраната си“, добави той.

395 милиарда на година харчи сумарно Европейския съюз за отбрана много неравномерно разпределени. Има държави като Испания, 7,2% от брутния вътрешен продукт. Това неравномерно разпределение не прави ли континента особено уязвимо в момента?

Според Радан Кънев за последните 20 години Европа изостава сериозно“. „Много хора казват Европа беше време да се събуди. Този сън не позволи ли именно този стандарт на живот? Това е много често срещано твърдение, което обаче се разминава много тежко с фактите от реалността. Едно от най-често срещаните твърдения, напълно вярно напоследък, е, че за последните 20 години Европа изостава сериозно, дори драматично в технологичната сфера от САЩ и в определени икономически сектори, особено технологични иновации също така от Китай. Изобщо като икономика, като брутен вътрешен продукт, ние сравнено с 2000 година изоставяме от САЩ много бързо. И ако погледнем тези 20 години назад и видим какъв е отбранителния бюджет на САЩ, какъв е отбранителния бюджет на Китай, се оказва, че тези, които не харчат за сигурност и отбрана, те изостават“, заяви той.

Кристиан Вигенин смята, че проблемът е свързан с това коя държава доколко счита, че има пряка заплаха за нейната сигурност и как смятат, че тази заплаха трябва да бъде адресирана. „Тези, които смятат, че са пряко заплашени от Руската Федерация, те инвестират доста повече в отбраната си още сега. И всъщност проблема на Европейския Союз и усилието да има обща европейска отбрана, според мен идва от това, че част от държавите не чувстват изобщо заплаха за своята сигурност по начина по който го правят други. И тук не е само въпроса за това колко пари се инвестират в отбрана, а как успяваме да координираме общата отбранителна политика. Защото ако просто имаме 27 страни членки, които от утре харчат много повече за отбрана, това няма да донесе достатъчно за повишаване на сигурността. И разбира се нека тук в продължение на казваното от господин Кънев да кажем, че инвестициите в отбрана могат да създават работни места, могат да създават доход, както се случва и в България, между другото, макар на едно по-низко равнище“, заяви той.

Според него трябва да направим така, че европейската отбрана да произвежда достатъчно за европейската отбранителна индустрия да бъде достатъчно силна и да произвежда достатъчно за нашата собствена отбрана, да престанем да купуваме всичко отвъд океана, защото по този начин инвестираме другаде.

„Предложението е да бъдат инвестирани около 800 милиарда евро за следващите 10 години. Част от 150 милиарда ще бъдат заеми. Всяка държава според това предложение ще трябва да увеличи процента за отбрана от вътрешния бюлтечен продукт, който до сега е отделила. Разбира се, част от кохизионните фондове ще бъдат пренасочени, вероятно, по преценка на самите държави членки в други посоки и в индустрии свързани с отбранителната промишленост“, обясни Елена Йончева.

„Но когато ние говорим за отбрана, сигурността, военното производство е само част от създаването на европейска сигурност. Европа е силна именно като съюз, съюз, икономически съюз, а не военен съюз. И това свръх въоръжаване, тази свръх милитаризация, смятам, че ще направи изключително лоша услуга на Европа. Това е път към нейното разрушаване. Тези 800 милиарда евро, вместо ние да създаваме индустрия, да създаваме стопи, които да работят за полза на хората, ние ще създаваме... Ние ще създаваме военна индустрия, ние ще създаваме танкове. И тук въпросът е в баланс“, добави Йончева.

Според нея ние имаме нужда от военна защита, но свръх милитаризацията няма да е в полза на Европа. „Ще има много повече разходи военни, което ще намали средствата, които са необходими за социална защита, средствата, които са необходими за здравеопазване. Всичко това ще рефлектира върху населението, особено в държавите, които имат още много да наваксват, като и България“, каза още Йончева.