Ген. Рихо Террас каза как си представя справедливия мир между Русия и Украйна

Той даде интервю за bTV.

Как си представяте „справедлив мир“ между Русия и Украйна? Защото има две различни представи за това какво е мира?

В момента страните от ЕС харчат около 325 милиарда евро годишно за отбрана, което е средно 1,8% от БВП на държавите членки. Това достатъчно ли е? Защо три години след началото на войната в Украйна още не сме стигнали 2%?

Като казахте това и с тази метафора за събуждането, някои смятат, че ние в Европа не можем да увеличим военните разходи, без да орязваме социалните - пенсии, здравеопазване и т.н. Това възможно ли е? Защото е голям проблем.

Генерал Рихо Террас е естонски военен и политик с дългогодишна кариера в сферата на отбраната и сигурността. Той започва службата си в армията през 1991 г. - скоро след възстановяването на независимостта на страната. През 2011 г. е назначен за командващ на Естонските въоръжени сили и заема този пост до 2018 г., когато се оттегля с чин генерал.

След военната си кариера Террас се насочва към политиката и от 1 февруари 2020 г. е член на Европейския парламент от групата на Европейската народна партия. В момента Рихо Террас е зам.-председател на Комисията по сигурност и отбрана в Европейския парламент.

Само от позицията на силата Украйна може да седне на масата за преговори. Това означава, че Украйна трябва да знае, че европейските държави я подкрепят във всичко, което Зеленски и неговата администрация решат относно мирните преговори. Необходима е подкрепа от страните от Европейския съюз и големите държави като Германия, Великобритания, Франция и Полша вече показаха много силна подкрепа за позицията на Зеленски. Искрено се надявам, че Съединените щати също ще продължат да бъдат на страната на Украйна и на страната на Европа. Не трябва да позволяваме на Путин да се измъкне безнаказано, след като нападна други държави и завзема територии. Това е военно престъпление и трябва да се разглежда като такова.

Преди около 10 дни президентът на Русия Путин обвини България и Румъния за ескалацията на конфликта в Украйна заради присъствието на американски военни бази под шапката на НАТО на тяхна територия. Как бихте отговорили на такова твърдение?

Разбирам, че руските царе, императори и т.н. никога не са разбирали концепцията за свободната воля на хората и независимостта на държавите. Напълно е в правото на народите да решат към кои организации искат да се присъединят и към кои не. Това бяха другите държави в НАТО, които се съгласиха България и Румъния да станат членове. Глупаво е изобщо да се говори по този начин, защото това е остаряла концепция за хегемонии и територии, която вече не съществува. И трябва да покажем на Путин и Русия, че сме достатъчно силни, за да отстояваме ценностите си.

Не, не е достатъчно. И е много фрагментирано. Това са огромни суми, но когато всяка държава сама си прави поръчките, произвежда свои собствени бойни машини, танкове и т.н., това оскъпява всичко. Основният проблем е, че Европа разчиташе на САЩ в последните 30 години. Почти не се харчеше за отбрана, освен в държави, които усещаха заплаха като Финландия, балтийските страни и други в Източна Европа, които даваха малко повече, но пак недостатъчно. Европа още не се е събудила. Много хора твърдят, че Грузия беше събуждане, или анексирането на Крим, където руските военни сили, силите на Путин, нападнаха независима държава с конвенционално оръжие, за да постигнат политически цели - това е класическа декларация на война. Но нямаше събуждане. Дори на 24 февруари 2022 г., когато започна мащабната атака срещу Украйна, говорихме много, но не действахме много. И едва когато Тръмп реши, че трябва да ни натисне още малко, започнахме леко да се събуждаме. Винаги сравнявам това с пациент в кома. Не можеш да го събудиш с будилник. Трябва да му се даде лекарство, а в момента това лекарство е пари.

Не. Знаете, че това е като скачени съдове. Един е празен, другият пълен - и се изравняват. Говорим за едни и същи пари. Но бих казал на испанските и италианските колеги, които много държат на социалните си разходи, че естонските майки и деца също се нуждаят от грижа, не по-малко от испанските. Но ние разбираме, че алтернативата е Путин да убива нашите граждани - както направи в Мариупол, както направи в Буча. Алтернативата просто не може да се сравни с това да се похарчат още няколко милиарда евро за отбрана. В момента сме силни. Това не е под въпрос. Путин няма шанс срещу нас. Но ако продължи да произвежда оръжие на три смени, 24/7, в мащабите, в които го прави сега за войната в Украйна, ако тази война спре, всички тези оръжия ще останат. А Путин вече заяви, че иска да върне реда в Европа от преди 90-те години. Той иска зони на влияние. Иска същата система за сигурност като по време на Студената война. Искаме ли да позволим това? Алтернативата е наистина лоша. И трябва да обясним на хората каква точно е алтернативата.

Говорейки за превъоръжаване - по въпроса за превъоръжаването, трябва ли по-малки държави като България, макар че България е средна по размер в ЕС да се фокусират върху закупуване на повече американско оръжие, или да дадат приоритет на подкрепата за европейската отбранителна индустрия в контекста на новите отношения между Европа и САЩ?

Това е лесен отговор. Да, трябва да купуват повече американско и да се фокусират върху европейското. Това не трябва да се конкурира. Но трябва да разберем, че в момента отбранителната индустрия на ЕС, която е била в кома 30 години, не може да произвежда нужното количество за нужното време, за да подсилим сигурността си. Затова трябва да разчитаме не само на САЩ, а и на съюзници - Австралия, Южна Корея, Япония. Трябва да се оглеждаме и да купуваме всичко, което е достъпно, за да станем по-силни. В същото време трябва да организираме нашата отбранителна индустрия така, че да работим заедно, да поръчваме заедно. Така че малките държави да се обединяват, за да намаляват цените чрез обем, дори и да произвеждат заедно. Компаниите, които сега произвеждат - германските за Германия, френските за Франция, или дори естонските за Естония и България - трябва да се съберем, да намерим начини да произвеждаме по-евтино, по-бързо и по-ефективно.