Православен календар за 17 май

На 17 май отбелязваме паметта на свети мъченик Николай Софийски, както и Събор на светите Баташки мъченици. 

Хилядите Баташки новомъченици, наследили Царството Божие, откъдето се молят за нас, техните бедни откъм вяра и добри дела сънародници, но почитащи с любов и признателност светлата им памет.

Днес почитаме и свети мъченик Николай Софийски – един от тримата български мъченици, които през XV век пострадали от фанатизирани мюсюлмани и с кръвта си са засвидетелствали своята вяра в Спасителя Иисус Христос.

На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София и бил убит с камъни на 17 май 1555 година.

Тялото му било изгорено, а пепелта – разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него.

Въпреки това, по молба на Матей Граматик, едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.

В този ден се отбелязва паметта и на св. апостол Андроник – един от Седемдесетте апостоли, епископ на Панония, умрял мъченически. Почитаме и свети мъченик Солохон.

Те са канонизирани на 4 април 2011 г. в храм-паметника "Свети Александър Невски" по време на Света литургия, оглавена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим.Църквата отдава почит на светите Баташки мъченици, зверски убити през  1876 г. в края на април – началото на май.

Според различни свидетелства между 1500 – 5000 християни – мъже, жени, млади и стари, деца – от кърмачета до юноши били избити по най-жесток начин. Между тях и свещениците Нейчо Баташки и Петър Баташки. Докато батачани се готвели за отчаяна съпротива, турците хванали отец Петър и му отрязали главата.А отец Нейчо искали на всяка цена да потурчат, защото ако той се огъне – и мнозина от народа ще последват примера му. На въпроса: "Чалма или брадва?" отговарял с мълчание. Побеснелите башибозуци обезглавили пред очите му една след друга седемте му дъщери. Отсекли му ръцете, изболи му очите… Вече мъртъв отсекли главата му за назидание на другите клетници.

Св. Николай Софийски, родом от Янина, бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Когато дошъл в София, бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил увещаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил, Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията, но той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.