Румъния на кръстопът между Москва, Вашингтон и Европа

За първи път в посткомунистическата история на Румъния и двамата кандидати за президент, достигнали до втори тур, произхождат от редиците на опозицията. Няма кандидат на най-голямата партия в страната – Социалдемократическата (наследник на Комунистическата партия), нито на най-голямата партия в десноцентристкия политически спектър – Национално-либералната.

Двете най-големи партии, които управляваха Румъния в посткомунистическата й история поотделно и дори заедно през годините, сега се възприемат като част от „система“, която мнозина искат да сменят, пише БТА.

И двамата се обявяват за промяна в „системата“, за ново правителство и премиер, но пътят, който чертаят пред Румъния, е доста различен.

ОСНОВНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДВАМАТА ПРЕТЕНДЕНТИ

Факторът "Джорджеску"

Джордже Симион се представя като „наследник“ на Калин Джорджеску – крайният националист, който спечели първия тур на миналогодишните президентски избори, анулиран поради подозрения във външна намеса от страна на Русия, която Москва отрича. Симион се кандидатира, тъй като Конституционният съд и Централното избирателно бюро не допуснаха Калин Джорджеску до участие в повторението на вота.

Никушор Дан, който бе преизбран за кмет на Букурещ за втори мандат миналата година, казва, че именно анулирането на изборите го е накарало да се кандидатира за президент, тъй като е показало колко лесно Румъния може да се отдалечи от европейския път, „който градихме с толкова труд“.

Връзки с Вашингтон

Джордже Симион е привърженик на движението на американския президент Доналд Тръмп MAGA „Да направим Америка отново велика“ (Make America Great Again - MAGA).

„Ние сме млада политическа партия, тясно свързана с Републиканската партия в САЩ и движението MAGA. Така че е естествено след историческата и съкрушителна победа на Доналд Тръмп, да видим подобен резултат в Румъния. Те отмениха миналогодишните избори, просто защото не им хареса резултатът. Тук съм, за да възстановя конституцията и да възстановя върховенството на закона“, заяви Симион в интервю за американското консервативно издание The American Conservative.

Никушор Дан подкрепя Стратегическото партньорство на Румъния със САЩ, укрепването на трансатлантическите връзки и сътрудничеството между ЕС и САЩ. Дан смята, че страната трябва да бъде в синхрон с останалите членки на НАТО по отношение на разходите за отбрана, предлагайки постепенно постигане на целта за военни разходи до 3,5 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП). Той не се афишира като близък до конкретни кръгове във Вашингтон.

Отношение към Русия

Джордже Симион е възприеман от мнозина като проруски настроен, предимно заради позициите му за войната в Украйна, които съвпадат почти изцяло с тези на Кремъл. Симион категорично отрича намеса на Русия в президентските избори в Румъния миналата година.

В интервю за румънската телевизия Диджи24 бившият американски посланик в Букурещ Адриан Цукерман, който е роден в Румъния, каза, че макар Симион да носи шапка със слогана на Тръмп MAGA, в действителност има „афинитет към Москва“.

В самата Румъния също съществуват подозрения, че Симион има някакви връзки с Русия. Той е обявен за персона нон грата в Република Молдова от 2015 г., като забраната е удължавана няколко пъти, и в Украйна – от 2023 г.

През 2023 г. бившият министър на отбраната на Молдова Анатол Шалару заяви, че Симион е бил експулсиран през 2015 г. заради връзки с руските тайни служби. Симион отхвърля тези твърдения и дори заведе дело срещу Шалару, което загуби на първа инстанция миналия месец.

Американският аналитичен център Институт за изследване на войната посочи в свой анализ, че евентуална победа на Джорджe Симион ще помогне на Кремъл да постигне целите си, свързани с Украйна.

„Симион е изразявал възгледи относно териториалната цялост на Украйна и Молдова, които са подобни на тези на Кремъл. Ръководената от него партия е призовавала за възстановяване на Румъния в нейните естествени граници, включително чрез възстановяване на области от Западна Украйна“, посочи Института в своя анализ.

Преди изборите за Европейски парламент през юни миналата година Джордже Симион публикува на страницата си във Фейсбук карта на Велика Румъния, в която влизат територии от Република Молдова, Украйна и България.

Никушор Дан е категоричен, че във войната в Украйна агресорът е Русия, а сигурността на Румъния и на Република Молдова зависят „съществено“ от начина, по който ще приключи конфликта. Дан не е цитиран с проруски позиции в публичното пространство.

Отношение към ЕС

Джордже Симион многократно е критикувал политиката на ръководството на ЕС. През януари той бе избран за заместник-председател на Партията на европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Близък е с италианския вицепремиер и лидер на крайнодясната партия „Лига“ Матео Салвини, който бе сред първите, които го поздравиха за победата на първия тур. Симион активно подкрепя Карол Навроцки, кандидата на партия „Право и справедливост“ за президент на Полша и дори отиде във Варшава, за да участва в негов митинг.

"Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен се страхуват от нас - и с право. Те ще загубят властта и това ще се случи чрез демократичния процес и волята на хората. В Европейския парламент имаме три ключови политически групи: "Европейски консерватори и реформисти", "Патриоти за Европа" и "Европа на суверенните нации". Нашата политическа партия е член на групата "Европейски консерватори и реформисти". Партията на Джорджа Мелони също е част от нея. Вярвам, че тези групи и партии са нашите естествени съюзници в Европа“, заяви Симион в интервю за американско консервативно издание.

Според дипломати и експерти, цитирани от Ройтерс, ако Симион бъде избран за президент, премиерите на Унгария и Словакия Виктор Орбан и Роберт Фицо ще се сдобият с нов съюзник в ЕС, когато става дума за помощта за Украйна, санкциите срещу Русия и по други въпроси, при които обичайно възникват разногласия с Будапеща и Братислава.

Симион казва, че споделя много от позициите на унгарския премиер Виктор Орбан и обеща част от тях да станат „държавна политика и в Румъния“.

В предизборен дебат Симион нарече съперника си „глобалистка марионетка, подкрепяна от Еманюел Макрон и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен“.

Никушор Дан е възприеман в ЕС като проевропейски кандидат и получи индиректна подкрепа от някои партии, сред които Обнови Европа, Партията на европейските социалисти (ПЕС) и групата на Социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент.

Украйна

Джордже Симион е против военната помощ за Украйна и се обявява за неутралитет на Румъния. Симион казва, че на първо място за него е интересът на румънския народ и не би дал повече „и една лея“ за Украйна, защото не иска „да дава приоритет на други държави“.

Никушор Дан смята, че сигурността на Румъния и на Република Молдова зависят „съществено“ от начина, по който ще приключи войната в Украйна и подкрепя съседната държава „без дискусии“. Дан иска „войната в Украйна, в която Русия е агресорът, да приключи със справедлив мир, който да устройва Украйна, защото в противен случай се отваря път към по-нататъшно напрежение в региона“.

Въоръжаване на Европа

Джордже Симион е против въоръжаването на Европа, тъй като според него за сигурността и отбраната Румъния може да разчита на НАТО и на своя стратегически партньор САЩ.

Никушор Дан подкрепя участие на Румъния в програмата на ЕС за въоръжаване, за да може Европейският съюз да поеме сигурността си в свои ръце. В същото време той признава, че САЩ са основният гарант за сигурността на страната.

Кой да е следващият премиер на Румъния?

Джордже Симион е готов да предложи Калин Джорджеску за министър-председател. Симион каза, че може да свика референдум за ролята на Джорджеску в неговата администрация, ако бъде избран за президент.

Никушор Дан изключва вариант на правителство начело с Джорджеску. Дан призна в предизборен дебат, че предпочита временния президент Илие Боложан за премиер. Боложан бе председател на дясноцентристката Национално-либерална партия, преди да поеме временно поста държавен глава.

Кои партии биха влезли в новото правителство?

Джордже Симион заяви на предизборен дебат, че иска правителство на националното единство, което да гарантира излизането на Румъния от сегашните редуващи се кризи. Той не даде подробности кои партии би следвало да бъдат част от такъв кабинет.

Никушор Дан смята, че Румъния се нуждае от проевропейско правителство, в което да влязат четирите прозападни партии. Става дума за „Съюз за спасение на Румъния“, Национално-либералната партия, Демократичен съюз на унгарците в Румъния и Социалдемократическата партия.

Отношение към медиите

Джордже Симион не участва в нито един предизборен дебат преди първия тур на изборите. След убедителната си победа на 4 май той участва в един предизборен диспут със съперника си по телевизия Евронюз. След това обаче Симион отказа участие в останалите предизборни дебати, организирани от румънските телевизии.

Отношението на Симион към журналистиката е противоречиво. Той обвинява редица медии в пристрастност и дори забрани достъп до предизборния си щаб на журналисти от телевизиите Антена 1, Антена 3 СиЕнЕн , Ромъния ТеВе и от информационния сайт ДжиФорМедия. Националният съвет за аудиовизия в Румъния осъди и определи като натиск над медиите публикация на Джордже Симион по повод отказа му да участва в дебат по телевизия Диджи 24.

Никушор Дан участва във всички предизборни дебати, на които бе поканен, както преди първия тур, така и през последната седмица.

ПРАВОМОЩИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА

В Румъния президентът има право да номинира за министър-председател представител на която и да е от парламентарно представените партии, в случай че нито една от тях не е спечелила над 50 процента от гласовете на парламентарните избори, каквато е ситуацията в момента.

Президентският мандат е петгодишен и е ограничен до не повече от два поредни мандата. Държавният глава има полуизпълнителна роля, която включва командване на въоръжените сили и председателство на Върховния съвет за национална отбрана, който взема решения, наред с други неща, за оказване на военна помощ. Президентът също така представлява Румъния на срещите на върха на Европейския съюз и НАТО, може да налага вето на важни гласувания в ЕС, а също така назначава министър-председателя, висшите съдии, прокурори и ръководители на тайните служби.

Това са десетите президентски избори (след като деветите бяха анулирани) от падането на комунистическия режим в страната през 1989 г. През последните 35 години Румъния беше управлявана от четирима редовни президенти: Йон Илиеску (два непоследователни мандата), Емил Константинеску (един мандат), Траян Бъсеску (два последователни мандата) и Клаус Йоханис (два последователни мандата). Временно изпълняващи длъжността президент са били Николае Вакарою (2007 г.), Крин Антонеску (2012 г.) и Илие Боложан (2025 г.), чийто мандат ще продължи до назначаването на нов държавен глава.